Спорът за заложеното в бюджетните закони административно увеличение на минималната заплата и на максималния осигурителен доход е на път сериозно да изостри отношенията между вицепремиера Асен Василев и бизнес организациите. В дълго заседание на националния съвет за тристранно сътрудничество по трите проекта за основните бюджети в държавата Василев предизвика възторг у синдикатите със серия изказвания срещу ниските заплати у нас. От разкази на синдикални представители на заседанието става ясно, че работодателските организации са посрещнали на нож изказванията на вицепремиера. Заради карантината на Василев, който е с COVID-19, заседанието се проведе онлайн.
Още докато течеше заседанието, Ваня Григорова от КТ "Подкрепа" започна да пуска постове във "Фейсбук", в които предаваше какво се случва там. Според нея при дебата за увеличението на доходите Василев е реагирал на недоволството на бизнеса със следната реплика: "От пазара трябва да се извадят некомпетентни и некадърни работодатели, които не могат да плащат така, че да няма работещи бедни. Защото не могат да създадат организация и не могат да използват уменията на работниците. Тук работникът не можел да изкара 710 лв., в Гърция спокойно изкарват по 1000 евро."
В коментарите под този пост Ваня Григорова продължи да предава реакциите на работодателските организации от заседанието, които според нея "го играят засегнати" и "описват апокалипсис". "О! О! Министърът на финансите им обясни, че твърденията на КРИБ, че нарастването на минималната работна заплата води до безработица, отдавна са опровергани в различни "пейпъри", гласи друго включване от срещата.
Според Григорова, Асен Василев е казал още нещо много важно пред социалните партньори: "Няма да позволим да продължават картелите в малките и средните населени места за потискане на заплатите."
На онлайн брифинг след заседанието, Василев бе попитан от "Медиапул" за първия цитат. "Моето мнение по този въпрос е, че е отговорност на работодателите да създадат добра организация на труда, така че да няма работещи бедни", коментира пред журналистите вицепремиерът.
Това не е първото изказване на Василев срещу ниските заплати. Той отдавна твърди, че няма как да станем богата държава с ниски заплати.
КОРЕКЦИИ
Първите корекции в проектите за бюджетни закони вече са заявени. Минималното дневно обезщетение за безработица ще е 18 лв. при заложени 15, а най-високото ще бъде 85,71 лв. при 74,29 лв. сега, съобщи правителствената пресслужба.
Първоначално кабинетът смяташе да увеличи само минимума, а максимумът да остане без промяна. Това обаче беше несправедливо на фона на увеличението на максималния осигурителен доход.
Вицепремиерът Асен Василев обяви след заседанието, че ще бъдат направени още някои малки корекции, без да уточни какви.
СТАНОВИЩА
И работодателите, и синдикатите имат доста критики към проектите. Здравният бюджет получи подкрепа от АИКБ и Съюза за стопанска инициатива. БТПП и КРИБ го подкрепиха с бележки, а БСК, КНСБ и КТ „Подкрепа“ се въздържат от подкрепа. Проектът на бюджет на държавното обществено осигуряване не получи от нито една организация пълна подкрепа. "Подкрепа", ССИ и БТПП го подкрепят с бележки, БСК и КНСБ се въздържат от цялостна подкрепа, АИКБ и КРИБ не подкрепят.
Резерви към проекта на държавен бюджет и на средносрочната бюджетна прогноза имат АИКБ и БСК. БТПП принципно го подкрепя, ССИ подкрепя с бележки, а КРИБ не подкрепя. КНСБ оценява позитивно усилията на правителството в ключови сектори, като изразява категорично несъгласие с политиката по доходите и в данъчната система. КТ "Подкрепа" също подкрепя определени политики, но има редица препоръки.
Всички становища са публикувани на сайта на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
ГЛЕДНИ ТОЧКИ
Българската стопанска камара напомня в становището си по бюджета на държавното обществено осигуряване, че години наред бизнесът носи тежестта на "временната" мярка да плаща първите три дни от болничния, а НОИ да се включва чак от четвъртия ден. През годините е имало редица опити да се намали това обезщетение, като през 2019 г. едва не се прокара решение първият ден да е неплатен, т.е. за сметка на осигурения служител.
В крайна сметка нормативната уредба е без промяна, но пандемията породи нови проблеми с болничните, като масово в момента хората губят дни, тъй като болничен за COVID-19 се издава дни поне два дни след разболяването (в обичайния случай става на следващия ден след положителния резултат).
С предлагания проект на бюджет продължават да се „наказват“ лицата с високи доходи, които са инвестирали време и средства, за да се квалифицират и да престират труд с висока добавена стойност, за който получават по-високо възнаграждение, коментират от стопанската камара.
Много критичен е погледът и към здравния бюджет, където БСК не вижда реформи. Камарата припомня и голямата диспропорция между здравните вноски, плащани от държавата за осигуряваните от нея лица, спрямо останалите. Размерът на осигурителните вноски, които прави реалният бизнес, е средно 101 лв., а тези за осигуряваните от държавата лица е около 34 лв.
КТ "Подкрепа" смята, че максималният осигурителен доход трябва да се увеличи спрямо тавана на пенсиите, с който е обвързан по силата на текст в Кодекса за социално осигуряване, замразен от няколко години. Според този текст таванът на пенсиите трябва да е 40% от максималния осигурителен доход. За да не бъде нарушен за поредна година този принцип, следва или максималната пенсия да бъде намалена до 1360 лв., или максималният осигурителен доход да стане 3750 лв. КТ „Подкрепа“ намира второто решение за значително по-справедливо, посочват от синдиката.
"Подкрепа" аргументира и по-високи нива на минималното и максималното обезщетение за безработица, за които смята, че трябва да бъдат 60% съответно от минималната заплата и максималния осигурителен доход. Това би ги увеличило на 21 и 97 лв.
Синдикатът, чийто президент Димитър Манолов в момента председателства надзорния съвет на НОИ иска и 15% увеличение на заплатите в осигурителния институт.
