Необоснованото увеличение на минималната работна заплата ще има проинфлационен ефект и ще доведе до по-високи цени на редица стоки и услуги. Това заяви ръководството Българската стопанска камара по време на представянето на годишната анкета сред своите членове - 800 микро, малки, средни и големи фирми.
На първо четене в Народното събрание депутатите гласуваха догодина минималната заплата да е не по-малко от 50% от средната за страната, което означава ръст от сегашните 710 лв. на около 850 лв.
Почти половината анкетирани фирми заявяват, че ще калкулират този допълнителен разход към цените на стоките и услугите. 18% от анкетираните декларират, че ръстът на МРЗ не би им създало проблем, а други 18% споделят, че ще могат да си позволят само увеличение на заплатите на наетите на МРЗ и ще запазят нивото на останалите възнаграждения. За 16% от участниците в анкетата принудителното увеличение на всички работни заплати е непосилно и това ще доведе до съкращения на персонал.
"Минималната работна заплата не трябва да е нито прекалено висока, нито прекалено ниска. Има редица сектори, които не са засегнати и за тях минималната работна заплата не е въпрос. Проблемът е, че на минимална работна заплата работят основно в сектора на услугите, а там са и най-много работните места, които изискват нискоквалифициран труд. Автоматичното обвързване на минималната със средната, обвързва двете величини да се тласкат една друга нагоре. Това е едно изкуствено увеличаване, което не е базирано на икономическия резултат, не е произведено, не е изработено", коментира Мария Минчева, зам.-председател на БСК. Според камарата предложението на служебното правителство - увеличение на минималната работна заплата на 770 лв,. е по-приемлив вариант за бизнеса.
Мнозинството от анкетираните фирми дават негативна оценка за бизнес климата и състоянието на собствените се фирми. Започналото през 2021 г. възстановяване след ковид пандемията е прекъснато през 2022 г. и страната ни отново е изпаднала в криза - заради войната в Украйна и последвалите енергийни проблеми, както и заради политическата нестабилност, показва анкетата.
Подобряване на бизнес климата виждат едва 11% от анкетираните и само 10% от анкетираните не усещат отражението на високите енергийни ценови нива. За останалите 90% те създават сериозни проблеми, което ги принуждава да увеличават крайните цени на продукцията си (63%), да съкращават други разходи (41%) и персонал (14%), а всеки втори се оплаква от намаление на поръчките и клиентите.
Липсата на работна ръка (73%) и често променящата се нормативна уредба (60%) продължават да са най-големите пречки пред бизнеса. Бюрокрацията, регулаторната тежест и липсата на е-правителство (59%) е третият най-често посочван недостатък на бизнес средата у нас.
Военният конфликт в Украйна се е отразил най-негативно по линията на нарушените вериги на доставки за 47% от фирмите. Една трета от анкетираните обаче посочват, че не са почувствали съществено отражение от войната върху своя бизнес. А 13% от анкетираните отчитат дори позитивен ефект - увеличени производствени обеми, по-високи приходи и нови пазари, както и достъп до квалифициран персонал в лицето на украинските бежанци.
Забелязва се намаление на интереса към участие в обществени поръчки през последните три години - едва 14% от
анкетираните са участвали в подобни конкурси. С това се обяснява и посоченото намаляване на некоректните и незаконни практики в сферата на обществените поръчки, най-вече сериозният спад на необоснованите обжалвания и подмяната на подизпълнители. Все пока се запазва високият процент на тенденциозно поставени условия в поръчките, които устойват конкретен изпълнител.
ПРОГНОЗИТЕ ЗА 2023 Г.
Рисковете пред икономическото развитие за мнозинството от анкетираните е неовладяната все още инфлация и опасността от увеличение на данъци и регулации. Притесненията у бизнеса се коренят основно в продължаващата (и с необозрим във времето край) икономическа и енергийна кризи, провокирани преди всичко от военния конфликт в Украйна, а в национален план проблем създават политическите турбуленции, които водят след себе си нестабилност и неяснота, невъзможност за прогнозируемост и планиране.
Очакванията за покачване на цените, и по-конкретно за покачване на цената на труда през минималната работна заплата, кара повечето работодатели (67%) да включват в плановете си за 2023 г. ръст на възнагражденията. Както бе отбелязано по-горе голяма част от тези работодатели обаче ще се ограничат до повишение само на минималната заплата.
В отговор на икономическата криза почти половината от анкетираните (48%) планират да увеличат обема на производството и гамата от предлагани продукти и услуги. Сред приоритетите на бизнеса за 2023 г. са търсенето на нови пазари, инвестициите в енергоспестяващи технологии и развитие и обучение на персонала.
