933 лв. минимална заплата за 2024 г. се видя твърде много на работодателските организации и те поискаха нов механизъм за определянето й. Това стана ясно, след като Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъди днес най-ниското възнаграждение за страната за следващата година. Новият размер получи подкрепата на синдикатите.

Работодателите не приемат административния начин за определяне на работната заплата и няма да се примирят с това. Неправилно беше транспонирана европейската директива за минималната работна заплата, коментира Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата, цитиран от БТА. По думите му заради това ще продължи отказът от колективното трудово договаряне. Защото то се обезсмисля, когато по административен път се определя минималната работна заплата, посочи Симеонов.

Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България потвърди вече заявената позиция на работодателите, че е неправилна формулата за определяне на минималната работна заплата. Синдикатите така и не разбраха, че минималната заплата, както и всяка друга, не се плаща от работодателя, а се изработва в реалния сектор от работника и се плаща от клиента, каза той. Велев е на мнение, че всяко „административно сливане на минимална със средна заплата води до демотивиране на хората да повишават квалификацията си“ и до несправедливи пенсии.

Щеше да бъде странно, ако работодатели и синдикати бяхме на едно мнение, каза вицепрезидентът на КТ „Подкрепа“ Иоанис Партениотис за разминаването между бизнеса и синдикатите по отношение на размера на минималната заплата. Когато нараства минималната заплата, заетостта в България също се повишава, убеден е Любослав Костов от КНСБ. По думите му са налице „всички морални и социални икономически аргументи“ да се подкрепи увеличението.