Конституционният съд образува дело срещу решението на Народното събрание да даде военна помощ на Украйна. Това става ясно от съобщение на КС, обявено на официалния сайт на съда.
Делото е по искане на 50 депутати от БСП и Възраждане. Според левицата одобрените от Народното събрание текстове в решението противоречат на Конституцията, тъй като служебният министър на отбраната е подписал споразумение, в което пише, че анексите към него не подлежат на ратификация в парламента.
В искането, както и в допълнение към него от лидера на Възраждане Костадин Костадинов, са използвани аргументи, свързани с НАТО, Царство България и Втората световна война и дори Цар Иван Шишман. "Освен това изпозлваният в т.З от решението термин „заместващи способности " няма легална дефиниция в законодателството и използването му е евфемизъм, който отваря врата за широко и повратно тълкуване в ущърб на националната сигурност под привидния претекст - нейната защита. Терминът „ заместващи способности" може да създаде прецедент, какъвто в нашата история вече се случи през 14-ти век, когато по времето на управлението на Цар Иван Шишман Второто Българско царство става васално на османските турци. Тогава реално ставаме съюзници на Османската империя и това е първия път за разполагане на чужди, т.нар. „съюзнически" войски на българска територия за да се стигне впоследствие до фаталните събития на 17.06.1393 г., когато старопрестолния град Търново бе превзет от турците", пише Костадинов. Той прави извода, че липсата на законова дефиниция на термина „заместващи способности" създава предпоставка за заместване на Българската народна армия от чужда армия на наша територия.
Пак там Костадинов твърди, че с решението за помощ за Украйна България влиза във военния конфликт. "Имаме и исторически пример в тази насока: Царство България влезе в Тристранния парк на 01.03.1941г. като невоюваща страна. Но излезе от този пакт като окупирана страна, третирана като страна, загубила войната. С действията си Народното събрание създава опасни предпоставки за даване основание на съседни нам държави да предприемат действия, подобни а нотата, с която Съветския съюз обявява война на България на 05.09.1944г., в която недвусмислено е написано: „ Повече от Зг. България е помагала на Германия във войната със Съветския съюз."", пише лидерът на Възраждане.
Преди да се стигне до КС, лидерът на БСП Корнелия Нинова призова от парламентарната трибуна президента Румен Радев да наложи вето на приетия законопроект, цитирайки неговата противоконституционност и позовавайки се на публични изяви на президента, в които той предупреждава, че изпращането на оръжия на Украйна ще вкара България във война.
Държавният глава обаче обнародва решението за военната помощ с аргумента, че "съгласно нормативната уредба, налагането на вето не може да променя текстове по сключен вече международен договор. Тоест - ветото е абсолютно безпредметно". "Сезирането на КС след ратификация на международен договор е невъзможно. Тоест съдът няма за какво да се произнесе. Докато г-жа Нинова умува дали да сезира КС, което е безнадеждна кауза, Министерството на отбраната свърши нейната работа и ревизира наложения от парламента договор с Украйна", добави Румен Радев.
Възраждане и БСП обаче сезираха КС, който сега образува дело с предмет искане за "обявяване на противоконституционност на Решение за оказване на военна и военно-техническа подкрепа на Украйна и укрепване на отбранителните способности на България, прието от Народното събрание на 03.11.2022 г. и на Решение за оказване на военна и военно-техническа подкрепа на Украйна, прието от Народното събрание на 09.12.2022 г."
За докладчик по делото е определен конституционният съди Янаки Стоилов, който до преди време беше един от важните фигури в БСП, а преди няколко месеца беше служебен правосъден министър.
Сега КС първо трябва да се произнесе първо по допустимостта на искането и, ако го приеме, то тогава ще се произнесе и по същество.
