Броени дни преди първите преки избори за председател на партията, насрочени за 12 септември, БСП продължава да се тресе от тежки сблъсъци между най-изявените си фигури. В хода на кампанията кандидатите си размениха обвинения във вождизъм, колаборация с ГЕРБ и опити да се предопредели вотът. В същото време неяснотите около организацията на изборния процес поставят отсега под съмнение истинността на резултатите.
В съревнованието ще участват единствено настоящият лидер Корнелия Нинова и единият от нейните заместници в партията – Кирил Добрев. Останалите трима кандидати – депутатите Красимир Янков и Валери Жаблянов, и членът на Националния съвет на БСП Георги Тодоров, обявиха, че се оттеглят от кампанията – обидени, че Нинова отказва да участва в публичен дебат с тях.
СЪМНЕНИЯ В ЧЕСТНОСТТА НА ВОТА
Същинската причина обаче е опасението им, че вотът е предрешен от Централната комисия по провеждане на избора (ЦКПИ) – вътрешнопартийният орган, който е натоварен с изборите. На 1 септември Янков, Жаблянов и Тодоров разпространиха отворено писмо, в което обвиниха червената ЦИК, че решенията й са нелегитимни, тъй като организацията на вота била създадена в изгода на Корнелия Нинова, а отделни членове на комисията дори агитирали за нея.
„Прекият избор в БСП не покрива и най-минималните демократични стандарти и се използва за налагането на един кандидат в разрез с предварително заявените намерения. Подобна процедура не овластява членовете на БСП, а служи за легитимация на съзнателно прокарваната авторитарна практика през последните години и налагането на председател, поставен над всички органи”, обявиха тримата.
Нинова задочно им отговори по време на речта си пред партийци в провинцията: „Стотиците социалисти в залите в цялата страна сте гаранцията, че изборите са честни, прозрачни и демократични. Няма по-голямо опровержение на внушенията за манипулации ... Това се говори от хора, които не искат вие да избирате председателя, а задкулисието да го назначава.”
Факт е обаче, че до момента дори не е ясно колко точно са партийните членове с право на глас. По данни от края на миналата година социалистите наброяват около 83 000 души. Според плана на изборите списъците с избирателите трябваше да са готови до 17 август 2020 г. В началото на септември обаче от червената ЦИК обявиха, че още се работело по заличаването на починалите членове. Затова списъците щели да бъдат готови чак на 10 септември – едва два дни преди самото гласуване.
Окончателните резултати трябва да бъдат обявени на 15 септември, а евентуалният балотаж ще се проведе на 19 септември. По план новият лидер на БСП ще бъде ясен най-късно на 22 септември.
КЪДЕ МИНАВАТ РАЗДЕЛИТЕЛНИТЕ ЛИНИИ
По време на продължилата около месец предизборна кампания претендентите се обсипаха един друг с нападки. Основен мотив в публичното говорене на Нинова пред партийните структури в страната беше, че нейните опоненти са готови да хвърлят столетницата в краката на ГЕРБ, ако победят. Соцлидерът дори заяви, че ДПС се намесвало в партийните дела, като един от кандидат-председателите на своя глава разменял обещания за подкрепа с движението на отминалите местни избори.
Противниците й пък твърдят, че Нинова се стреми да смаже всякакво опозиционно мнение в БСП и да я превърне в еднолична партия – по подобие на Бойко Борисов и ГЕРБ. В хода на кампанията стана ясно, че вътрешната опозиция гледа по съвсем различен начин на въпроса за обединението на левите сили - включително като се подаде ръка на партиите, произлезли от БСП. Това се видя от участието на Кирил Добрев и на Георги Тодоров във форум по темата за лявото единство, организиран от АБВ – формацията на отцепилия се бивш соцлидер Георги Първанов. В същото време отношенията на Нинова с първановистите остават на точката на замръзване.
