България се проваля с въвеждането в националното законодателство на все повече европейски правила. Процентът на неизпълнение на заложените мерки по транспониране на директиви в последните две години покрай политическата криза рязко е нараснал. Расте и броят на случаите на нарушения, достигнали до Съда на европейския съюз.
Това показва прегледът на последния доклад за изпълнение на мерките, произтичащи от членството ни в ЕС, за първото тримесечие на 2023 г., одобрен от правителството. Сравнението със същия период на 2022 и 2021 г. показва сериозен ръст на неизпълнението.
От общо 108 мерки за промяна в законодателството и подзаконовата уредба, произтичащи от членството ни в ЕС, към края на март са изпълнени само 39, т.е. неизпълнението е близо 64%. В края на март 2022 г. неизпълнението е възлизало на 53,1%, а в края на март 2021 г. – на 39,4%.
Справката по ведомства показва, че най-много несвършена работа в момента има в министерствата на транспорта – 22 мерки, на икономиката – 13 мерки, на правосъдното – 9 неизпълнени дейности. Мерките касаят закъснялото въвеждане в националното законодателство на общо 14 директиви и още 3 с изтичащ срок за транспониране – края на май.
Междувременно се оказа, че информацията в това решение на МС вече не е актуална по линия на нарушенията, достигнали до съд. Както „Сега“ писа, на 19 април – същият ден, на който е приет доклада за неизпълнените мерки, ЕК обяви, че дава България на съд за три нарушения – на правилата за чист обществен транспорт, електронно пътно таксуване и продажба на минерални води. В последната съдебна фаза са още четири директиви със закъсняло транспониране. Справка в отчета на кабинета показва, че и при четирите е имало внесени законопроекти в последното НС, които не са стигнали до окончателно гласуване и сега минават през повторно одобрение в МС и внасяне в Народното събрание. В списъка попадат две изменения в закона за авторското право и сродните му права, промяна в закона за енергията от възобновяеми източници и в закона за достъп до обществена информация. Законопроектите, засягащи транспониране на директиви, са другата част от приоритетния списък, който НС ще трябва да гласува наред със закъсняващите реформи по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост. Ако България не успее на време да отстрани забележките, ЕК може да поиска от съда да наложи санкции.
Повече за последните дела срещу България :
