Българите одобряват общата европейска политика само когато виждат пряка и бърза полза от нея, показа последно проучване на Евробарометър. Отговорността за нея обаче предпочитат да оставят на другите народи в ЕС.
По горещата тема за подкрепата на ЕС за Украйна три четвърти от европейците (74%) я одобряват, но българите се нареждат на последно място по одобрение с едва 48%. Докато в Европа една трета от запитаните казват, че "одобряват силно" европейската финансова, хуманитарна и военна помощ за Украйна, както и санкциите срещу Русия, в България само 13% са така категорични. Останалите са в една или друга степен умерено солидарни, резервирани, безразлични или твърдо против.
Общо погледнато, подкрепата на ЕС за Украйна е по-популярна в скандинавските страни, Нидерландия, Ирландия и Португалия, където се одобрява от над 90 % от населението. В другия край на спектъра по-малко от половината от анкетираните в Гърция, Словакия и България заявяват, че одобряват действията на ЕС спрямо Украйна.
За целите на допитването, поръчано от Европарламента и извършено между 12 октомври и 7 ноември, са интервюирани над 26 000 души от всички държави членки. Повечето хора подкрепят действията на ЕС, въпреки че осъзнават последиците от войната върху ежедневието си, като почти две трети от анкетираните смятат, че животът им се променя заради войната в Украйна.
Мирът
Затова се засилва подкрепата на гражданите за Европейския съюз: 62 % смятат членството в ЕС за "добро нещо", което представлява един от най-високите резултати от 2007 г. насам. Две трети от европейските граждани (66%) смятат, че членството на страната им в ЕС е важно, а 72% смятат, че страната им е спечелила от членството си в ЕС. В този контекст "мирът" се завръща в съзнанието на гражданите като една от основните причини за съществуването на Евросъюза: 36% от европейците казват, че приносът на Европейския съюз за поддържането на мира и укрепването на сигурността са основните ползи от членството в ЕС, което е увеличение с шест пункта от есента на 2021 г.
Смисълът
При българите се забелязва известен евроскептицизъм, защото само 49% виждат ЕС в положителна светлина, докато 18% са настроени отрицателно (при 10% средно в ЕС). Запитани дали смятат за важно, че тяхната страна членува в ЕС, 66% от европейците отговарят с "да", а 11% с "не", докато при българите резултатът е 49% "да" и 10% "не". Освен това нашите граждани са на предпоследно място по усещане за непосредствена полза от ЕС. На въпроса дали смятат, че страната им е спечелила от членството в ЕС, едва 60% от българите отговарят положително и по този показател след тях се нареждат само австрийциите с 55%.
Ползата
Запитани за главната полза, която виждат от ЕС, българите слагат на първо място с 51% по-широките възможности да си намерят работа, т.е. да отидат да работят извън страната си. Затова сред ценностите на ЕС класират на първо място с 37% свободата на движение. Но те не забравят и полезната роля на ЕС в защита на върховенството на закона, което без външен натиск би изглеждало съвсем зле в България, и затова му дават също 37%. Веднага след това нареждат солидарността за развитие на изоставащите държави и региони, които получават 34%.
Други народи класират на първо място съвсем различни приоритети: при шведите начело е сътрудничеството между държавите (72%), при малтийците е приносът за икономическия растеж (49%), а при германците - запазването на мира и стабилността (47%).
Тревогата
Тези резултати получават обяснение чрез другите показатели, защото между отношението към европейската солидарност с Украйна и общото одобрение за ЕС стои засилената угриженост от нарастващите разходи за живот на континента, които сега са на първо място сред тревогите на европейците - преди бедността и социалното изключване, изменението на климата и потенциалното разпространение на войната в други държави.
Почти половината (46%) заявяват, че жизненият им стандарт е бил негативно повлиян от пандемията ковид-19, последвана от войната в Украйна, която предизвика скок в цените на енергията, подхранвайки рязко покачващите се нива на инфлация на целия континент. Нарастващите разходи за живот са най-неотложната грижа за 93% от европейците, следвани от заплахата от бедност и социално изключване (82%). Само една трета от европейците изразяват задоволство от мерките, предприети от техните национални правителства или от ЕС за справяне с нарастващите разходи за живот.
Недоволството
Българите са народът, който е най-недоволен от живота си. Само 21% изразяват удовлетворение, докато на върха на класацията по задоволство от живота е Швеция с 87%, а средният показател за ЕС е 54%. Но въпреки ниското си жизнено равнище те са в първата десетка на народите, които чувстват продължаващо обедняване. Очакванията им за следващата година са скромни, защото едва 14% се надяват на подобрение. Напълно логично е, че само 34% от българите са доволни от начина, по който функционира демокрацията в тяхната страна. По този показател са на предпоследно място в ЕС, следвани единствено от словаците (31%).
Но запитани "Интересувате ли се какво става в ЕС?", българите категорично се заковават на последно място със само 6% заинтересувани. Други 34% отговарят: "От време на време".
"Хората разбираемо се притесняват от нарастващите разходи за живот, тъй като все повече семейства се борят да свържат двата края. Сега е моментът да постигнем резултати: да контролираме сметките си, да обуздаем инфлацията и да осигурим растеж на икономиките си. Трябва да защитим най-уязвимите в нашите общества", заяви председателката на Европейския парламент Роберта Мецола.
