Въпреки бързо напредващото време до вота, членовете на Централната избирателна комисия (ЦИК) все още не могат да се разберат в кои избирателни секции в чужбина трябва да има машини за гласуване. В понеделник от външното ни министерство, което трябва да помага на комисията за организацията и провеждането на изборите зад граница, биха тревога, че заради бавенето на комисарите не са наясно как да си свършат работата.
На заседанието на ЦИК във вторник говорителят й Цветозар Томов предложи принципи, въз основа на които да се определи къде ще се гласува машинно. Идеята му беше следната: за места с между 300 и 350 гласували на предни избори – по една машина; между 350 и 500 гласували – по 2 машини, но при условие, че в района няма наблизо втора секция с бюлетини, а когато има такава, тогава машината става една; между 500 и 800 гласували – една или две машини в зависимост от това дали се очаква масово да се съберат избиратели; а в местата с над 800 гласували в миналото, където винаги е имало по две секции, едната Томов предвиждаше да бъде с две машини, а другата с бюлетини.
По неговото разпределение общият брой устройства, които ще трябва да се изпратят в чужбина, е 423 броя. Говорителят на ЦИК подчерта, че трябва да се побърза със списъка, за да се помогне на външно министерство, което остава в напрегнато очакване.
Казус с автоматичните секции
Първият казус, който изникна при обсъждането на идеята му, засягаше автоматичните секции, които се образуват навсякъде, където през последните 5 години са гласували повече от 100 души. Шефът на ЦИК Камелия Нейкова посочи, че тези секции се разкриват без да е нужно българите по места да подават заявления за гласуване. В същото време обаче, според Изборния кодекс машинно гласуване не се произвежда в секции извън страната, за образуването на които са подадени по-малко от 300 заявления. Томов обеща, че ще направи проверка доколко това променя неговия списък.
За алтернативите, законът и чуждото удобство
Самото разпределение, което беше направил говорителят на ЦИК, обърка колегите му, които започнаха да спорят. „Предлагам да се направи един алтернативен проект, да се хване един колега от комисията, да прегледа 800 секции и да предложи алтернативни принципи. Няма да го оттегля, само за да не направя мръсно на външно, защото ние наистина сме в състояние да провалим машинното гласуване”, ядоса се Томов.
Колегата му Любомир Гаврилов се намеси: „Много хора не са доволни, че ще има машини, особено в малките секции, защото смятат, че това ще ги затрудни допълнително. Трябва да се види град по град.” „Тук не стои въпросът дали на някой ще му е удобно или неудобно, а да е изпълнен законът”, подразни се Камелия Нейкова.
На кого не му се работи и защо
Накрая стана ясно, че задачата ще отнеме повече време от очакваното и шефът на ЦИК предложи да се образува работна група. Не се намериха обаче достатъчно доброволци. „Няма да се включа в тази работна група. Решения, които да касаят принципни въпроси, да се свеждат до личната преценка на отделни колеги, пък било то и моята - съжалявам, не приемам такъв принцип на работа”, отсече членът на ЦИК Йорданка Ганчева. Нейкова се обърна с молба за съдействие към друг колега - Ерхан Чаушев, който обаче изригна: „Тази обработка на информация трябва да се извършва от сътрудници. Груповата работа, без ясна визия, повече затруднява, отколкото да върши работа. Няма колективни литературни произведения!”
„Когато го върши един член на ЦИК, не ни харесва, защото няма работна група. Когато трябва да има работна група, пак не е добре”, констатира Нейкова несговорчивостта на колегите си. Препирнята продължи при изключен микрофон. Когато беше включен отново, комисарите направо преминаха към следващата точка от заседанието. Не се разбра кой и докога ще се занимава със спешния списък.
Одит на машините
ЦИК одобри процедура, по която участници в изборите ще могат да се включат в проверката, която ще удостовери дали машините съответстват на законовите изисквания и техническите спецификации. Самият одит ще се извършва от Държавна агенция „Електронно управление“, съвместно с Българския институт за стандартизация и Българския институт по метрология. Ще могат обаче да участват и регистрираните за изборите партии, коалиции и инициативни комитети, както и неправителствените организации, които ще разполагат със свои наблюдатели на вота. Две места са запазени специално за представители на БАН.
Участниците в одита трябва да имат висше образование по информатика или компютърни науки, както и 3-годишен професионален стаж в съответната област. Те ще могат да присъстват на всички етапи на проверката, ще разполагат с достъп до устройствата, тестовете и др. Накрая ще получат доклад, изготвен от одитиращите институции.
