Бездействието на кметовете при случаи на констатирано незаконно строителство вече ще се наказва. Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) ще получи нови правомощия да издава задължителни указания към кметовете при констатирани незаконни обекти от четвърта до шеста категория и при неизпълнението им ще се налагат глоби.
Това предвиждат промени в Закона за устройство на територията, внесени от депутати от групата на ИТН. Промените би следвало да срещнат подкрепата и на групата на ПП-ДБ, както и на БСП, доколкото са били една от предвидените мерки в споразумението за съвместно управление от времето на кабинета "Петков", а слабият контрол в строителството по принцип се изтъква от представители на всички партии в парламента.
В момента ДНСК има право да изисква премахване на незаконни строежи единствено при строежи от първа до трета категория. Това са по-големите инфраструктурни обекти, обществени и производствени сгради, жилищни сгради с високо строителство и др. По-малките обекти от четвърта до шеста категория са в правомощията на кметовете, които единствено имат право да издават заповеди за премахване на незаконни обекти или части от тях.
Този модел на контрол не работи и в регионалното министерство и ДНСК постъпват множество сигнали за липса на действия от страна на общинските администрации при констатирано незаконно строителство, се изтъква в мотивите към проекта. С цел да се гарантира спазването на правилата законопроектът предвижда ДНСК да получи правомощия да издава задължителни указания към кметовете с изрично посочен срок за действие. Неизпълнението на указанията ще се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание.
Промените предвиждат и облекчаване на реда на съгласуване на инвестиционните проекти за някои масови строежи, пета категория - като жилищни и смесени сгради с ниско застрояване, както и вилни сгради. В момента оценката за съответствие с различните правила за строежите се изготвя или като комплексен доклад от консултант, или се приема от експертен съвет на съответната общинска администрация. Занапред се предвижда това да става само с един от двата способа - комплексен доклад.
Според вносителите в много от общините няма достатъчно експерти, за да извършат оценка на съответствието на всички части от проекта и това задължение само по себе си е несвойствено за главните архитекти. Това ще засили отговорността на проектантите и консултантите по проекта и ще освободи общините от задължение да сформират експертни съвети, се казва в мотивите. Съответно се предвижда и намаляване на срока на съгласуване. В момента за оценка на съответствието в случай на ангажиране на експертен съвет срокът е 30 дни, при използване на консултант срокът ще е 14 дни.
Нови правила са заложени и за заустването на битовите отпадъчни води в населени места без канализация за имоти с ниско застрояване. В момента законът предвижда това да става или във водоплътни изгребни ями, или в съоръжения за пречистване. Новите текстове предвиждат възможността за ползване на ями да остане само за съвсем малки жилищни сгради - до три жилища, както и за вилни сгради.
Друга промяна, която ще засегне проектантите, е по-либералните правила за етажността при изготвяне на работен устройствен план (РУП). РУП-ове се изготвят при заварени сгради, при които има отклонения от отделни правила, и при свързано застрояване в повече от два имота. Тези планове определят точно силуетите, максималната височина на сградите, броя на етажите, формата и наклона на покривите.
Предвижда се изискването за посочване на брой на етажи и форма на покриви да отпадне, като остане само изискването за максимална височина и котите, както и архитектурната връзка между сградите. Според вносителите е без значение колко етажа могат да се вместят в посочената височина, при положение, че са спазени технологичните изисквания. Не е ясно дали това предложение няма да предизвика спорове заради многото случаи на заобикаляне на ограниченията на закона в подпокривните пространства.
