Дебатите по закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. обещават да бъдат интересни, след като ДПС постави на масата няколко любопитни предложения за промени. Парламентарната група на движението първа внесе предложения преди второ четене на ключовия бюджет, от който зависят пенсиите и осигуровките.

13 депутати на партията, водени от лидера Мустафа Карадайъ, обличат в законов текст дилемата какво да се прави с юлското увеличение на пенсиите, за което отсега е ясно, че няма как да догони поскъпването от последните месеци. Както е известно, осъвременяването на пенсиите се прави по швейцарското правило - с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година.

ДПС предлага тази година това правило да се промени, като се даде превес на инфлацията. Така осъвременяването трябва да стане с 25% от ръста на средния осигурителен доход и със 75% от ръста на инфлацията. Остава обаче условието на кодекса това да са показателите за предходната календарна година.

В момента предвиденият по обичайния текст на Кодекса за социално осигуряване процент на осъвременяване е 6,1 от 1 юли. Този процент е изчислен при допускане за ръст с 9,3 на сто на средния осигурителен доход и средногодишна инфлация по хармонизирания индекс на потребителските цени от 2,9 на сто за 2021 г. "Идеята ни е да се постигне по-висок процент на осъвременяване, тъй като 6,1% не отразява реално инфлацията", коментира пред "Сега" Хасан Адемов от ДПС. Реалното поскъпване за 2021 г. надхвърли допусканията в законопроекта, добави той.

Управляващите говорят усилено, че търсят варианти за допълнително увеличение - например през различни форми на преизчисление, така че да не се стигне до намаляване на доходите на възрастните след края на ковид добавките. Добавките са разчетени до края на юни. Конкретни идеи обаче не са споделяли.

Стратегията на ГЕРБ да удави с въпроси министрите на парламентарния контрол явно ще се повтори и с бюджетните закони. Бившите управляващи са внесли пет отделни предложения за промени в бюджета на ДОО за тази година. Сред вносителите на четири от тях е бившият социален министър Деница Сачева.

За сметка на ГЕРБ, управляващите все още не са разкрили намеренията си. Срокът за предложения преди второ четене е до днес, а такива до този момент няма публикувани от "Продължаваме промяната" и БСП. От "Има такъв народ" има само едно предложение от депутата Пламен Абровски.

КОЙ Е СРЕЩУ УВЕЛИЧЕНИЕ НА МАКСИМАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ДОХОД

ДПС изпревариха всички останали и с предложение за замразяване на максималния осигурителен доход на 3000 лв. Миналата седмица в пленарната зала намерение да направят такова предложение обявиха "Демократична България". Впоследствие от коалицията положиха големи усилия да убедят обществеността, че това не представлява противоречие с желанието на вицепремиера Асен Василев увеличение на 3400 лв. да има още от 1 април. На позицията на ДБ са и "Има такъв народ".

За запазване на максималния осигурителен доход със солово предложение се обявява и бившият просветен министър Красимир Вълчев, който сега е депутат от ГЕРБ. Той беше сред активно участващите в дискусията по този въпрос в пленарна зала при първо четене. "Специалистите по ИТ са най-мобилни в избора на място за живеене и работа и най-чувствителни към данъчно-осигурителната тежест. Всичко това обосновава ефективността на предложението, като потенциалът за допълнителни приходи многократно ще надвиши допълнителните приходи от увеличението на максималния осигурителен доход", изтъква в мотивите си Вълчев.

ОБЕДИНЕНИЕ ЗА ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ

След като осигуровките на земеделските стопани бяха една от горещите теми на първото четене на законопроекта, ДПС правят и обичайния си ход да предложат по-малко увеличение от заложеното в първоначалния проект. Вместо изравняване на минималния осигурителен доход за тази категория осигурени с минималната заплата от 710 лв., движението предлага той да се повиши само до 460 лв., а за самоосигуряващите се предлага 650 лв. минимален праг вместо 710 лв., както иска правителството.

ГЕРБ също ухажват земеделците, като Десислава Танева и още шестима депутати предлагат 470 лв. минимален осигурителен доход за тях. Бившите управляващи подкрепят увеличението на този минимален доход до размера, който важи за самоосигуряващите се  - те самите всяка година го предлагаха, но срещаха съпротива от ДПС в парламента. Сега обаче смятат, че моментът не е подходящ, тъй като земеделието е в безпрецедентна ценова криза, а промяната ще засегне главно малки и семейни стопанства.

Каузата на земеделските стопани е подкрепена и от един депутат на "Има такъв народ". Пламен Абровски днес е внесъл предложение само от свое име минималният осигурителен доход за тази категория осигурени да остане 420 лв. до края на годината.

ОЩЕ ПРОМЕНИ

ДПС се сеща и за една от помощите, изплащани от НОИ, която от години не е увеличавана - при смърт на осигурено лице. Правителството предвижда тя да остане в стария си размер от 540 лв., а ДПС предлага да се увеличи на 600 лв.

Движението повдига и тема, която е болна за работодателите, но не стои на дневен ред за управляващите - първите три дни на болничния. Всички национално представителни бизнес организации изтъкнаха в становищата си по бюджета, че не са съгласни за поредна година "временната" мярка те да плащат първите три дни от болничния да им тежи. ДПС предлага този текст да отпадне, което означава първите три дни да се поемат от НОИ, като обезщетението се повиши на 80% от осигурителния доход, а не 70%, както е сега. Сега НОИ плаща в този размер след третия ден на болничния.

ГЕРБ правят радикално предложение за втората година на майчинството, което лансираха още при първо четене. Според тази идея, ако майката се върне на работа след първата година майчинство, ще може да получава и заплата, и пълно обезщетение от НОИ, което управляващите предлагат да направят 710 лв. от 1 април. Сега такава насърчителна мярка има, но при връщане на работа се изплаща половин обезщетение, а не цяло.

Радикално е и другото предложение на ГЕРБ - премахване на тавана на пенсиите от 1 април. Бившите управляващи са срещу съществуването на тавана, откакто не са на власт. Тази година поне новите управляващи не ги подкрепят, въпреки че противоречието да се увеличава максималният осигурителен доход, но не и максималната пенсия бе многократно посочвано в дебатите.