Министерството на културата (МК) най-накрая предприема конкретни мерки за защита на хиляди сгради паметници на културата. Всички паметници на културата, които нямат режим на опазване, ще получат временно такъв по служебен път, докато бъдат надлежно проучени и защитени с траен статут. Паралелно с това инвеститорите в обекти, които са паметници на културата, ще бъдат сериозно облекчени в процедурите по разглеждане на съответните документи. Капацитетът на Националния институт за недвижимо наследство (НИНКН) ще бъде подсилен. 

Това са част от промените в закона за културното наследство, които се опитват да решат трупани с години проблеми в областта на опазването на недвижимото културно наследство. Проектът с промени бе публикуван на сайта за обществени обсъждания Strategy.bg, като се очаква промените да породят сериозни дебати. 

В момента България се намира в патова ситуация със защитата на културното си наследство. В страната ни има общо 39 600 паметника на културата, но само малка част от тях са с определен режим на опазване. Огромна част от паметниците са без защита, защото процедурата по оценката им още не е преминала. Паметниците минават през двустепенна процедура – първо се декларират, после се обявяват за такива, като законът изисква още след декларирането да имат временен режим на опазване.

Повечето от паметниците обаче са били декларирани преди приемането на това законово изискване и са незащитени. Преди време от НИНКН предоставиха данни, че декларираните сгради без никаква защита са 14 780, а много от тях са обект на инвеститорски интереси. Повечето официално обявени паметници също са незащитени. За да се реши проблемът с липсата на временна защита, на всички заварени обекти ще бъде предоставена такава с промени в преходните разпоредби на закона. От МК предлагат конкретен режим на опазване на всеки тип паметник в зависимост от това дали е от световно, национално или регионално и местно значение. Временните режими ще важат до определянето на постоянни такива.

Много сериозни промени ще има и в организацията на работата на НИНКН, който ще бъде подсилен с разкриване на регионални структури. Тук се прави обратен завой по линия на решение, взето през 2016 г. – за разкриване на 6 регионални структури с оглед 6-те региона за планиране в София, Пловдив, Бургас, Варна, Велико Търново и Плевен. Тези регионални звена не работят добре и в момента процедурите се бавят драстично. Очаква се подсиленият институт да може да навакса изоставането в огромния обем от работа, който трябва да отметне.

С цел улесняване на процедурите се съкращават и сроковете за съгласуване на различни документи, свързани с инвестиционни намерения. Тук максималният срок за произнасяне пада от 4 на 2 месеца. Това става с отпадане на част от нивата по веригата, през която досега минаваха документите и централизиране на решенията. Всички искания за съгласуване занапред ще се подават в културното министерство, а не в НИНКН или регионалните центрове, както беше досега. МК ще съгласува и различни преместваеми обекти, реклами и т.н.

Не е ясно доколко ще сработи централизирането при толкова дребни и многобройни дейности. Текущият ремонт и поддръжката на сгради паметници на културата занапред минава на уведомителен, вместо на разрешителен режим, като съответните заинтересовани лица уведомяват МК и НИНКН в срок от два месеца след завършването им. Улесняват се и режимите за принудително укрепване на паметници в лошо състояние.