Обществото е разделено в мненията си за политическата ситуация в страната. С малко преобладава симпатията към сваленото правителство на Кирил Петков, макар че вината за падането му се вижда главно в грешки на самата власт, а не в задкулисни планове. Българите очаквано предпочитат да се състави нов кабинет в този парламент, като най-много са тези, които смятат, че това отново трябва да направи ПП. Това са част от изводите от експресен телефонен сондаж на „Галъп интернешънъл болкан”.
50.5% не одобряват свалянето на правителството. На обратното мнение са 48.1% от анкетираните. Налице е поляризация и известна консолидация на привържениците на кабинета „Петков” – явно като реакция към начина, по който той бе свален, както и към момента на свалянето му, коментират социолозите.
Около една трета (35.3%) виждат в днешната ситуация шанс да се избере по-стабилна власт през есента. Над половината българи (59.2%) обаче смятат, че ситуацията е проблем за страната ни. Останалите се колебаят. Затова и по-скоро надделяват надеждите да се състави правителство в рамките на този парламент (57.9%), отколкото да се ходи на предсрочни избори (40.6%).
Надделяват очакванията отново ПП да съставя правителство (40.3%) срещу възможността ГЕРБ да го направи (18.2%) или други формати с трети мандат (дялове под 10%).
Мнозинството (65.2%) смята, че управляващите носят собствена политическа вина за падането си от властта. На по-слаба популярност се радват обяснения от типа „имаше преврат от страна на мафията“ (41.6% съгласни и 51% несъгласни) и „свали го Русия“ (19.5% съгласни срещу 72.7% несъгласни).
Френското предложение за Северна Македония е оставило засега разочарование, твърди изследването. Едва 25% от анкетираните смятат, че то е отчело в достатъчна степен българските интереси. А 59.5% вярват в обратното.
Сваленият бивш председател на парламента Никола Минчев е получил одобрение – 39% му дават положителна оценка срещу 31.6% с отрицателна.
Данните са от независим телефонен сондаж сред 800 души. Изследването е проведено в периода 23-25 юни 2022 г. Абсолютната максимална грешка е ±3,5% при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 хил. пълнолетни българи.
