Над 6000 дрогирани водачи са осъдени за последните три години. Това става ясно от мотивите към законопроекта за промени в Наказателния кодекс на ГЕРБ, с който се предлагат по-високи наказания за такива шофьори и с който те изпълняват поръчението на премиера от преди няколко дни.
"През последните години се забелязва трайна тенденция за увеличаване на образуваните дела срещу водачи на пътни превозни средства след употреба на наркотици. С 600 повече са осъдените за 2019 г. спрямо 2017 г През 2017 г. са разгледани 1553 дела, като от тях 1436 са завършили с осъдителна присъда. През 2019 г. делата да 2238, а осъдителните присъди са 2073. През 2018 г. общият брой на делата е 2695, а осъдителна присъда са получили 2537", пише в мотивите към проекта. Това прави точно 6046 осъдени водачи. Депутатите не посочват колко от тези присъди са условни, но най-вероятно, ако не всички, то е сигурно, че на са огромния брой.
Според вносители през въпросните три години, едва 10 лица са оправдани по такива дела, а прекратените наказателни производства са под 60, твърдят вносителите. Това показвало, че "извършителите на подобни деяния получават справедливи наказания, но за съжаление не намаляват регистрираните ПТП, както и броя на пострадалите лица".
Съд ще определя задължително строг режим на изтърпяване на наказанието, когато става дума за умишлени престъпления, за които съдът е определил затвор и е постановил принудително лечение поради алкохолна и/или наркотична зависимост. Това е една от промените, които ГЕРБ официално внесе в парламента.
Въпросното изменение е в закона за изпълнение на наказанията и ще важи например за случаи като този с трагедията с журналиста Милен Цветков. Ако издържи в съда сегашното обвинение на прокуратурата срещу водача на автомобила, причинил катастрофата и ако изменението мине през парламента, то извършителят ще лежи при строг режим с възможност за принудително лечение, което вероятно ще е в психиатрично отделение на затворническата болница. Това правило обаче не е предвидено за непредпазливите пътно-транспортни произшествия.
Иначе законопроектът за изменения на НК е подписан от Красимир Ципов, Десислава Атанасова и председателя на правната комисия Анна Александрова. С него се вдигат много от наказанията, свързани с алкохол и дрога
Така например, ако катастрофата е причинена в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества и се е стигнало до смърт, се предлага минималното наказание да бъде 5 години лишаване от свобода, а не - 3, както е в момента. В особено тежки случаи ГЕРБ предлага минималното наказание да бъде 6 години затвор, а не - 5. Така се смята, че няма да има условни присъди. Нещо, което обаче при българската система за наказания не е точно така. Иначе максималните наказания не се променят - в първия случай остава 15 години лишаване от свобода, а във втория - 20.
Предлага се наказанията за причинена смърт при пътнотранспортно пътешествие да се увеличат на лишаване от свобода от 3 до 8 години, а при особено тежки случаи - от 4 до 12 години. В момента наказанията са съответно от 2 до 6 години и от 3 до 10 години затвор.
Ако катастрофата е причинена в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества и се е стигнало до тежка или средна телесна повреда, ГЕРБ предлага наказанието да е от 2 до 8 години лишаване от свобода, а в особено тежки случи - от 3 до 12 години. В момента наказанията са съответно затвор от 1 до 6 и от 2 до 10 години.
ГЕРБ предлага и да се увеличат санкциите за шофиране в нетрезво състояние. При концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда се предлага лишаване от свобода от 1 до 5 години и глоба от 500 до 1000 лв. В момента максималното наказание е 3 години затвор, а санкцията - от 200 до 1000 лв. При концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и след осъдително решение, което идва след второ хващане, се предлага наказание от 2 до 6 г. затвор и глоба от 1000 до 5 хил. лв. В момента наказанието е от 1 до 5 г. затвор и глоба от 500 до 1500 лв.
Който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози пък ще се наказва с лишаване от свобода от 1 до 5 г. и глоба от 1000 до 5 хил. лв. Максималното наказание сега е 3 г. затвор, а санкцията - от 500 до 1500 лв. Ако деянието е извършено повторно, се предлага наказанието да стане лишаване от свобода от 2 до 6 г. и глоба от 2 до 10 хил. лв. В момента затворът е от 1 до 5 г., а санкцията - от 500 до 1500 лв.
ГЕРБ предлага и промени в Закона за движение по пътищата, с които при отказ за тест за наркотици или изследване за алкохол на шофьори с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, прекратяването на регистрацията на пътно превозно средство да е за срок от 1 до 5 години. В момента прекратяването е от 6 месеца до година. Предлага се и при шофиране след употреба на алкохол свидетелството за шофиране да се отнема за по-дълъг период от време, а глобите - да са по-големи. Глобите скачат в някои от случаите до 4000 лв.
Само преди дни правосъдният министър Данаил Кирилов обяви, че и сега наказанията за пътно-транспортни произшествия след употреба на наркотици са свръхвисоки, но въпреки това ГЕРБ ще предложи тяхното увеличение. Той обяви, че те били обсъждани повече от 4 часа от юристите от ГЕРБ. "Въпреки че през последните години са произнесени множество осъдителни присъди с големи срокове, явлението продължава. За три години има няколко хиляди заявителски материала и затова с цел превенция наказанието трябва да се повиши", допълни по същото време депутатът от ГЕРБ Красимир Ципов, който е вносител на проекта на управляващат партия.
В мотивите към този проект е записано, че за 2017 г. МВР е регистрирало 2743 заявителски материали за управление на МПС след употреба на наркотици, а през 2018 г. те били вече 3271. "Изводът, който следва да се направи и, че въпреки завишението на наказанията на НК и Закона за движение по пътищата, продължава извършването на административни нарушения и престъпни деяния", пишат още депутатите. Не става ясно как след подобен извод се смята, че ново пивишаване на наказанията ще ги намалят.
