По искане на ГЕРБ парламентът одобри поредна поправка в Закона за военното разузнаване, засягаща изискванията за директора на Служба "Военна информация". Последното такова изменение беше съвсем наскоро - през септември 2019 г.

Досега специалният закон за службата позволяваше тя да бъде оглавена само от висш военен с генералско звание. Управляващите обаче го измениха така, че поста да може да бъде зает и от офицер, който не е достигнал този чин. Това даде основание на коментарите, че промяната ще облагодетелства временно управляващия разведката Велко Атаансов, който е полковник. Промяната беше извършена заобиколно - чрез поправка в Закона за отбраната и въоръжените сили.

От БСП настояха да отпадне възможността, която парламентарното мнозинство записа в закона миналата година цивилен служител да застане начело на службата. Този вариант беше силно критикуван от президента Румен Радев, който дори наложи вето на закона, но управляващите го преодоляха. Сега социалистите ги обвиниха, че като запазват тази опция, оставят отворена вратата към поста на човек от друга служба – ДАНС, НСО или цивилното разузнаване – който да изпълнява политически поръчки. Като пример посочиха бившия депутат Йордан Бакалов, който беше начело на разведката за няколко месеца през 2015 г. „Би било абсурдно при сложната проблематика от военен и агентурно-разузнавателен характер и отговорни решения начело на разузнаването да стои цивилна личност, която да е адекватен партньор на генералите в Брюксел”, обърна се към управляващите соцдепутатът Таско Ерменков. От мнозинството обаче не отвърнаха нито с коментари, нито с аргументи, а мълчаливо наложиха предложението.