Обещанията, с които „Има такъв народ” започна реформата на изборния процес, до голяма степен останаха неосъществени. След продължило близо 13 часа заседание, изпълнено с разправии, нерви и безсмислено дълги дебати, депутатите окончателно приключиха работата си по Изборния кодекс, която започнаха преди малко повече от седмица.
Какво пропадна: няма да се създаде изборен район в чужбина, няма да се гласува по пощата, няма да се въведе електронен вот. Какво успя – хартиеното гласуване беше заменено изцяло от машинно и се въведе видеонаблюдение в избирателните секции след края на изборния ден. Прие се решение, което трябваше да улесни образуването на секции зад граница, което обаче така се оплете в правни противоречия, че въобще не се разбра дали има някаква реална стойност. Обеща се смяна на пропорционалната избирателна система с мажоритарна – но за следващите редовни избори, за които никой не смее да предположи кога ще се състоят. И една чисто политическа мярка - ще се подмени целият състав на ЦИК, като следващият ще бъде назначен от президента.
Сагата най-вероятно няма да приключи с това – в края на заседанието депутатите от ГЕРБ споменаха, че президентът Румен Радев трябва да наложи вето на приетите промени.
ИЗБОРЕН РАЙОН В ЧУЖБИНА - ФРАЗА БЕЗ СЪДЪРЖАНИЕ
Едно от най-важните намерения на новите формации в парламента - създаването на изборен район в чужбина - се обърна на изключителен абсурд. Първоначално депутатите приеха, че такъв ще има. Малко по-късно обаче с едно гласуване обезсмислиха нововъведението. Това стана, когато отхвърлиха методиката, предложена от "Има такъв народ", с която трябваше да бъдат определени мандатите на всеки изборен район, включително и на задграничния. Така излезе, че район има, но мандати за него няма, а цялото нововъведение се превърна в куха фраза в Изборния кодекс.
Как се стигна до това
Първоначално депутатите одобриха законова поправка, с която беше въведен 32-и многомандатен изборен район извън страната. Също така задължиха Централната избирателна комисия (ЦИК) да определи броя на мандатите в многомандатните райони чрез споменатата методика. Решено беше още, че район "Чужбина" няма да разполага със своя районна избирателна комисия, защото ролята на такава ще се изпълнява от ЦИК. Изборните комисари бяха натоварени и със задачата да регистрират инициативните комитети, издигащи кандидати за депутати извън страната.
Накрая се стигна до най-важното - приемането на методиката, която трябваше да каже колко ще бъдат мандатите в чужбина и откъде ще се вземат. При гласуването се повтори същото, което стана в парламентарната правна комисия във вторник - методиката беше отхвърлена. Единствените аргументи тогава дойдоха от "Демократична България". Десните обясниха, че искат районът да бъде въведен веднага, а не след приключването на националното преброяване, насрочено за края на годината, както предвиждаха от "Има такъв народ" . В пленарната зала предложената методика отново отпадна, като този път депутатите дори не си дадоха труда да мотивират решението си.
И ГЛАСУВАНЕТО ПО ПОЩАТА ПРОПАДНА
Друга голяма инициатива – въвеждането на гласуване по пощата като метод, който да улесни българите зад граница, също пропадна. Дори вносителите от “Има такъв народ” не бяха особено уверени в предложението си – първо го предвидиха само като възможност, после решиха да бъде експериментално, след това се върнаха на първоначалната си идея. Старите формации в парламента бяха единни срещу нововъведението и за него ще се мисли евентуално в следващия парламент.
Е-ВОТЪТ ДОРИ НЯМА ДА БЪДЕ ТЕСТВАН
Гласуване по интернет няма да се въведе или дори да се тества в обозримото бъдеще. От “Има такъв народ” бяха предложили новият метод да се пробва експериментално на изборите за президент в края на тази година. При гласуването на предложението в пленарната зала обаче го подкрепи само малка група от депутатите на Слави Трифонов, на “Демократична България” и на “Изправи се! Мутри вън!”, а огромното мнозинство се противопостави.
ПРАВЕН ХАОС ПОКРАЙ СЕКЦИИТЕ В ЧУЖБИНА
В същински правен хаос затъна парламентът, докато обсъждаше въпроса за секциите в чужбина. Поводът за това стана опитът на председателя му Ива Митева да преобърне двукратно гласувано решение, което трябваше да улесни образуването на секции.
Всичко започна с ГЕРБ и БСП
Сутринта ГЕРБ и БСП неочаквано се обединиха срещу предложенията на "Има такъв народ" да се улесни образуването на избирателни секции зад граница. В парламентарната правна комисия всички текстове, засягащи този въпрос, бяха одобрени безпрепятствено. Затова беше голяма изненада, когато пленарната зала отхвърли идеята на депутатите на Слави Трифонов да отпадне една от разпоредбите, които ограничават гласуването зад граница. Този текст, приет през 2016 г. от ГЕРБ и бившия Патриотичен фронт, гласи, че не се допуска образуване на избирателни секции извън територията на българските посолства и консулства. След гласуване и прегласуване излезе, че това ограничение остава. От последвалите изказвания се подразбра, че отговорността носят ГЕРБ и БСП.
Скандал между юристите
Правният скандал започна часове по-късно, когато Ива Митева ненадейно поиска да бъде прегласувана и отхвърлена същата разпоредба. Депутатите вече бяха гласували неуспешно на два пъти за отмяната на текста. В своя подкрепа Митева цитира мнение на Конституционния съд, според което парламентът не може да бъде ограничен в гласуванията на второ четене, когато трябва да отстрани противоречия в разглеждания законопроект. А противоречието беше, че междувременно депутатите бяха гласували да се върнат старите правила, улесняващи образуването на секции зад граница, които се сблъскваха със запазеното ограничение такива да се създават само в мисиите.
Искането на Митева обаче предизвика силно вълнение в залата. "Това не е техническа поправка, а трето гласуване на един и същ текст. Говорили сме, че искаме такива практики, които в предния парламент бяха направени по време на гласуването на бюджета, повече да не се повтарят", противопостави се соцдепутатът Иван Иванов. От БСП поискаха 30 минути почивка, за да се изясни казусът.
Прекъсването нямаше успех - водещата заседанието Татяна Дончева съобщи, че редакции ще се правят след приключването на законопроекта, което предизвика нова вълна от протести от страна на левицата. "Можете ли да ми обясните защо го направихте това нещо и как ще излезем от тази ситуация?", обърна се към нея соцдепутатът Георги Гьоков, което предизвика ръкопляскания от страна на ГЕРБ. "Продължаваме по текста", настояваше Дончева и накрая успя да овладее залата. Проблемът обаче остана висящ и така и не се разреши до края на заседанието.
Къде се зароди противоречието
След като се беше провалил опитът да се отмени разпоредбата, позволяваща секции само в мисиите, новите формации в парламента с подкрепата на ДПС надделяха, когато се гласува другият съществен текст по темата - предложението на "Има такъв народ" да се върнат правилата отпреди 2016 г., според които секции се създават при само 40 подадени заявления от български граждани, връщат се и т.нар. автоматични секции (при 100 гласували на предни парламентарни избори), отделно такива се образуват и по преценка на българските дипломати на място, отпада и таванът от 35 секции в страните извън ЕС.
От БСП обвиниха хората на Трифонов, че обслужват интересите на ДПС и Турция. В отговор Мая Манолова от "Изправи се! Мутри вън!" напомни, че при отслабването на ограниченията в миналото е станало ясно, че така се увеличава избирателната активност в Западна Европа, а не в южната ни съседка. "Срам ме е от вас! Това не е политически дебат, защото в демократичната политическа култура няма място за дискриминация, а това, което правите, е чиста дискриминация", реагира емоционално Мика Зайкова от "Има такъв народ". И порица бившите управляващи за отговорността им, че толкова много българи са напуснали страната. "Ние, които останахме тук, също направихме нещо за тази държава ... Ние отговаряме преди всичко пред тези, които работят и живеят тук", обидено отвърна Тома Биков от ГЕРБ.
При последвалото гласуване всичко увисна на един глас - 116 депутати подкрепиха улесненото образуване на секции в чужбина, 3-ма бяха против, а 112 се въздържаха. Гласовете срещу промяната дойдоха от ГЕРБ и БСП. Последва прегласуване, което увеличи преднината на реформаторите на едва два гласа - 117 "за", 8 "против" и 107 "въздържали се". От новите формации в парламента посрещнаха победата си с бурни ръкопляскания и викове "Браво". По-късно обаче се стигна до описания по-горе правен хаос, от който депутатите не съумяха да се измъкнат.
МАЖОРИТАРНАТА СИСТЕМА – НЕЯСНО БЪДЕЩЕ
Неясно остана дали ще се сменя избирателната система на страната. От “Има такъв народ” бяха предложили настоящата пропорционална система да се прилага до следващите редовни парламентарни избори, след което да бъде заменена с мажоритарна. Депутатите ужасно дълго спориха по въпроса. Поддръжниците на предложението твърдяха, че първо трябва да проведе националното преброяване, след което да се мисли за смяна на модела. А противниците му – преди всичко от ГЕРБ – атакуваха депутатите на Трифонов, че така изменят обещанието, което са дали на своите избиратели веднага да въведат мажоритарната система.
Същинската разправия обаче избухна, когато се стигна до гласуването. Тогава водещата заседанието Татяна Дончева осъзна, че всъщност става въпрос за текст, внесен между първо и второ четене, който е бил отхвърлен от правната комисия. „Употребихме часове наред и във Велика Събота влязохме! За какво го правите всичко това? Да ви кажа, като човек, който е бил жертва на мажоритарната система, като почнете да падате, ще загубите всичките си мажоритарни мандати”, ядосано подхвана депутатите Дончева.
Хамид Хамид от ДПС изскочи на трибуната и напомни, че имаше законопроект за мажоритарна система на ГЕРБ, отхвърлен на първо четене, и затова обяви, че на второ четене не бива да се гласува нищо свързано с темата. „Ще ми позволите да уважа предложението на г-н Хамид и да не подлагам на гласуване законодателни белетристики”, обяви Дончева. Останалите обаче й се нахвърлиха и след дълго продължили спорове мястото й беше заето от Кристиан Вигенин, който подложи предложението на гласуване. Приемането му обаче не направи нищо по-сигурно – депутатите открито говореха, че никой дори не може да си представи кога отново ще има редовни избори.
ГЛАСУВАНЕ САМО С МАШИНИ, ХАРТИЯТА - ПО ИЗКЛЮЧЕНИЕ
На следващите парламентарни избори ще се гласува само с машини. Същото се отнася и за секциите извън страната, но само тези, за чието образуване са били подадени предварително 300 заявления от местни българи или на последните избори са гласували поне 300 избиратели.
В страната изключение от общото правило ще се прави за секциите с под 300 избиратели, в болници и специализирани институции, както и когато непреодолими външни обстоятелства - като технически неизправности, правят невъзможна употребата на устройствата. При такива случаи ще се ползват класическите хартиени бюлетини.
Бавно ли гласува президентът с машината
Очаквано съпротива оказаха единствено от ГЕРБ, които миналата година въведоха паралелното гласуване с хартиени бюлетини и машини, създало страхотни главоболия при попълването на изборните протоколи и изчисляването на резултатите от вота. Цвета Караянчева - председателят на бившия парламент, обяви, че устройствата ще забавят процеса на гласуване. "На президента му трябваха близо 5 минути да се ориентира как да гласува на машина", приведе тя пример, с който предизвика вълнение в пленарната зала. Другият й аргумент беше, че много граждани няма да знаят как да ползват устройствата. "Сяда човекът пред машината, започва да се чуди как се случва това. Идва член на комисията и започна да му обяснява. Къде отива тайната на вота тогава?", описа Караянчева хипотетична ситуация. И за пореден път намекна на БСП, които подкрепиха промяната, че предимно левите избиратели няма да се справят.
"Избирателите на БСП си гласуваха на машините и всичко беше наред", защити червените симпатизанти соцдепутатът Иван Иванов. "Въведат ли се машините, дойде ли честността в секциите, ГЕРБ няма да печели", убедено заяви съпартиецът му Георги Свиленски. Тома Биков от ГЕРБ се опита да утеши Караянчева: "Когато една машина блокира, ще бъдат виновни те и президентът."
ДПС отново се извъртя
За отбелязване беше, че лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ, който иначе със съпартийците си години наред твърдеше, че трябва да се "извади химикалката от изборния процес", сега поиска да се запази и гласуването с хартия. Като аргумент той посочи, че само 1/3 от избирателите в страната са използвали устройства на последния вот. На практика така движението застана на позицията на ГЕРБ. Депутатът Хамид Хамид настоя на избирателя да се дава хартиена бюлетина, ако устно поиска такава, но предложението му беше отхвърлено.
Машинен протокол
Данните от машинното гласуване ще се отпечатват в отделен протокол, който ще се прилага към протокола на секционната комисия. Тези данни ще се добавят към секционния протокол при въвеждането на резултатите в районната комисия. Така се очаква да се улесни много работата на секционните комисии, които досега бяха принудени да сумират в един протокол данните от машинното и хартиеното гласуване.
НОВ СЪСТАВ НА ЦИК - НАЗНАЧЕН ОТ ПРЕЗИДЕНТА
Поредна политическа схватка разтърси Народното събрание заради новия начин, по който ще се образува и назначава Централната избирателна комисия (ЦИК). Предложението дойде от „Има такъв народ” и беше подкрепено от всички парламентарни формации освен ГЕРБ.
Първо, съставът на ЦИК се намалява от сегашните 20 члена до 15 члена. Второ, претендентите за изборните комисари ще се номинират от парламентарно представените партии и коалиции, и ще се назначават с указ на президента. Това ще стане след публични консултации и процедура, определени от държавния глава.
Досега председателят, заместниците му и секретарят на ЦИК се избираха след публично изслушване от Народното събрание. А президентът назначаваше с указ останалите й членове по предложение на формациите, представени в българския и Европейския парламенти.
С приетите промени формациите в Европарламента и отделните депутати в Народното събрание губят правото да издигат кандидати за изборни комисари. И тъй като повечето парламентарни формации настояват за бърза подмяна на настоящата ЦИК, това означава, че президентът Румен Радев ще изиграе по-съществена роля при определянето на следващия й състав.
Увеличават ли се президентските правомощия
От ГЕРБ категорично се противопоставиха, най-вече с аргумента, че се увеличават правомощията на Радев. „Давате възможност на човек, който доказа през последната година, че нито е безпристрастен, нито е независим, който зае позиция по политическия процес извън правомощията му по конституция, да определя членовете на ЦИК”, оплака се депутатът Даниел Митов. И предупреди, че се създава опасност изборите да бъдат оспорени – но не обясни точно защо.
Ива Митева – председателят на парламента, избрана от „Има такъв народ”, отбеляза, че в момента ЦИК е в много странна конфигурация, тъй като нейни членове са избрани от формации, които нямат парламентарно присъствие – като НФСБ, „Воля”, „Атака” и „България без цензура”, или дори не съществуват – като Реформаторския блок. И напомни, че заради идеята на ГЕРБ в миналото комисията да се допълва с представител на всяка нова формация в Народното събрание и Европарламента, ЦИК в един момент е набъбнала до 23-ма комисари. Митева беше категорична, че няма възможност президентът самостоятелно да определя състава на комисията.
Отхвърлено беше обаче спорното искане на "Има такъв народ" да се разреши на шефове на предизборни щабове да влизат в ЦИК. От ГЕРБ предизвикаха депутатите на Трифонов да кажат кого са готвили за член на комисията, но не получиха отговор.
ВИДЕОНАБЛЮДЕНИЕ СЛЕД ИЗБОРНИЯ ДЕН
Броенето на бюлетините и попълването на изборните протоколи в секционните комисии ще се наблюдава с камери и ще се предава онлайн, решиха депутатите. Очаква се така този особено критичен момент от изборите да се постави под по-строг контрол, за да се предотвратят нарушения. Редът и условията, по които ще се провежда видеонаблюдението, ще се определят от ЦИК, а техническото му осигуряване се възлага на Министерския съвет.
Съпротива оказаха единствено от ГЕРБ. Цвета Караянчева поиска да разбере в абсурдни подробности по какъв начин ще се случва видеонаблюдението - например "под какъв ракурс" ще снимат камерите. Въпросите й бяха посрещнати с подвиквания от пленарната зала, на които Караянчева отвърна: „Не викайте от залата, обяснете ми тук. Аз съм техническо лице и ги разбирам тези работи.” Тя допусна, че камерите в малките населени места ще притеснят хората, че вотът им може да се контролира. „Трябва да походите по страната, за да разберете ... В малките населени места също живеят хора, уважаеми господа умни и красиви”, обърна се тя към опонентите си.
„Ще се уплашат тези, които фалшифицират изборите, които правят действителните гласове недействителни ... Цяла България ще знае какво правите в секционните комисии вашите представители”, отвърна й соцдепутатът Георги Свиленски.
