Конституционният съд (КС) обяви за незаконен избора на Станислав Тодоров за шеф на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).
Висшите съдии обявиха за противоконституционно решението на Народното събрание от 9 февруари 2022 г. за избиране на председател на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Решението е прието с 9 гласа. Съдия Соня Янкулова подписа с особено мнение. Пълният текст на решението и мотивите на съдии ще бъдат обявени по-късно. Докладчик по делото беше лично председателя на КС Павлина Панова.
Часове по-късно "нелегитимният" шеф на КЕВР даде брифинг, на който коментира, че от този момент работата на комисията е блокирана. Той призова депутатите спешно да открият нова процедура и да изберат председател на регулатора. Това е от ключова важност, за да може в условията на криза КЕВР да взема адекватни решения, обясни Станислав Тодоров.
Искането до КС за отмяна на решението за избор на шефа на КЕВР бе направено от 59 депутати от ГЕРБ. Те твърдяха, че са нарушени принципите на правовата държава, политическият плурализъм и равнопоставеността. Атаката беше основно за това, че след откриването на процедурата за избор на председател на КЕВР са направени промени в Закона за енергетиката, с които беше променено определението за това какво е "стаж в областта на енергетиката".
Депутатите от ГЕРБ написаха до КС, че заради тези промени, те не са могли да посочат свой кандидат. От опозицията твърдяха и, че Тодоров не отговаря на изискванията на ЗЕ нито в старата, нито в новата му редакция.
Самият Станислав Тодоров поиска и беше конституиран като заинтересована страна по делото в КС и представи доказателства за стажа си, както и разви виждането, че няма проблем с промените на изискванията. С определение висшите съдии обаче не приеха някои от новите доказателства за стаж на Тодоров и обявиха, че "при преценката по същество следва да се разглежда само документите, с които самото Народно събрание е разполагало в рамките на процедурата по избор".
Обичайно решенията на КС влизат в сила от обнародването им в Държавен вестник. В същото време обаче, преди две години самият съд изтълкува, че специално обявените за противоконституционни решения на Народното събрание се заличават от правния мир не занапред, а от момента на влизането им в сила. На практика това в конкретния случай означава, че шефът на КЕВР не е бил такъв от момента на влизането в сила на решението на НС за избора му.
Актовете на регулатора обаче не падат автоматично, защото става дума за колективен орган. Възможно е обаче те да бъдат оспорени пред съдилища на базата на решението на КС. Възражения обаче може да има само за актовете на КЕВР, в които шефът на регулатора е участвал и едновременно с това неговото гласуване е било от решаващо значение. Крайното решение обаче ще има съответния съд.
В АТАКА
От ГЕРБ-СДС използваха незабавно повода, за да атакуват "Промяната", която избра Тодоров, в пленарната зала на парламента. Десислава Атанасова - водачът на парламентарната им група, настоя по възможно най-бързия начин ПП, заедно със съюзниците й, да започне процедура за избор на нов председетел на енергийния регулатор. Тя посочи, че решението на Конституционния съд позволява да бъдат оспорени всички решения на КЕВР, взети в мандата на Тодоров, което според нея ще означава "колапс на българската енергетика".
Атанасова изиска също да бъде поканен в пленарната зала енергийният министър в оставка Александър Николов, за да помогне за търсенето на спешен изход от създалата се ситуация, която, по думите й, се дължи на "бруталното газене на Конституцията" от страна на "Промяната".
Управляващите се оказаха неподготвени и реагираха хаотично. Искрен Митев от ПП порица Атанасова, че говори за погазване на законите, а тя самата направи изявление, без да има право за това. А Михал Камбарев, също от "Промяната", който оглавява антикорупционната комисия, неочаквано намеси скандала около граничния пункт "Капитан Андреево". "В момента се връща вашата фирма на границата. Обяснете на избирателите какво ще бъде качеството на плодовете и зеленчуците, които влизат с вашата фирма. Толкова за правото", обяви той. Въпросната фирма се върна на пункта със съдебно решение и с думите си Камбарев остави впечатлението, че го сравнява с решението на КС.
Малко по-късно Владимир Табутов от "Промяната", който е член на парламентарната енергийна комисия, заяви лаконично пред журналисти, че решенията на съда не се коментират, а се изпълняват. От думите му се разбра, че формацията му ще изчака обнародването на решението и тогава ще предприеме действия. Според Табутов от отстраняването на Тодоров няма да има последствия за КЕВР, тъй като, доколкото му е известно, решенията на регулатора са били взимани с единодушие от всичките му членове.
Междувременно, на трибуната започнаха да се изреждат поред други депутати от ГЕРБ-СДС, което ядоса водещия заседанието Атанас Атанасов, тъй като парламентарната процедура не им позволяваше да правят изявления. Накрая той прекъсна временно заседанието.
Същото обаче продължи и след прекъсването. Герберите продължиха да настояват да се внесе проекторешение за изборната процедура, както и да бъде доведен Александър Николов или премиерът в оставка Кирил Петков. Присъединиха се и колегите им от ДПС. Водачът на движението Мустафа Карадайъ излезе с гневна тирада, в която заклейми "Промяната", че "нарушаването на Конституцията за тях е патриотизъм, клетвопрестъпничеството е героизъм, а лъжата за тях е норма на поведение." Мирослав Иванов, който беше поел междувременно заседанието, обаче не показа с нищо, че ще удовлетвори исканията на опозицията.
БЛОКАЖ
На брифинг в КЕВР Станислав Тодоров обяви, че от този момент работата на комисията е блокирана. Той призова депутатите спешно да започнат нова процедура за избор на председател на регулатора. Според него това е необходимо, за да може в условията на криза КЕВР да взема адекватни решения и да управлява непредвидимите обстоятелства, които ще се случват тепърва.
Тодоров изрази надежда, че ще бъде въведена единна цена на балансиращата енергия, с още по-голямо намаляване на цените за бизнеса, сертифицирането на затворените газопреносни енергийни мрежи и успешно завършване на над хилядата дела по актове на комисия с над 100 млн. лв. правен материален интерес по тях.
"Всички тези неща, за съжаление, с днешното решение на КС, спират. Ефективно с днешното решение КЕВР спира работа. Буквално. В условията на криза, най-разрушителното за една държава е да остане без ръководители на своите институции. България и Европа в момента се намира в най-голямата криза, както за своята енергийна сигурност, така и за своята физическа сигурност, за последните 40 години. Българската държава е на път да остане без действащо правителство, парламент, а от днес и без енергиен регулатор", каза той.
Тодоров заяви още, че не е очаквал подобно развитие на нещата, след като в КС са били противоположни мнения на сегашното решение на 5 видни български конституционалисти.
"В момента, в който решението на КС влезе в сила, аз ще напусна позицията на председател на КЕВР", уточни той. Тодоров обяви, че не може да упълномощи никой от другите 4 комисари. "Председателят на комисията е ръководител на администрацията. В момента, в който няма ръководител, или той не е валидно избран, той не може нито да упълномощи да някой друг да поеме функциите му, нито дори да насрочи едно заседание на комисията. Оттук нататък, дори изплащането на служителите е поставено под въпрос", поясни той. Тодоров добави още, че юристите на КЕВР са го посъветвали да не упълномощава никой да поема неговите функции, но все пак е имало подготвени такива заповеди за упълномощаване.
Тодоров каза още, че са взети всички мерки, актовете на комисията да бъдат стабилни и българските потребители да могат да разчитат на тях. Той отчете свършеното досега - много по-малкото поскъпване на тока, за бита, топлоенергията, сертифицирането на интерконектора с Гърция, спирането на субсидиите за ВЕИ-производителите. "Всички тези решения са взети единодушно от всички членове на комисията и това означава, че моят глас не е бил решаващ", припомни той и добави, че България вече не зависи само от една тръба за доставка на газ. Тодоров отчете и за започналите проверки в столичната топлофикация, която дължи на "Булгаргаз" 330 млн. лв. "Ако "Булгаргаз" имаше тези пари можеше да инвестира за запълване на на газохранилището в Чирен и така всички български потребители и бизнесът да имат по-голяма сигурност през зимата", добави той.
