До 28 януари спешно всички министри трябва да внесат в МС законодателните промени, свързани с преструктурирането на министерства. Става дума за огромен обем работа по промяна на закони и наредби заради прехвърлянето на агенции, дирекции и държавни предприятия от едно министерство в друго, както бе договорено в коалиционното споразумение. Наред с това бяха създадени две нови министерства - на електронното управление и на иновациите и растежа, които поемат част от функциите на други държавни ведомства.
Целта е пакетът със законови промени заради новата структура на МС да бъде внесен в Народното събрание заедно със закона за бюджета за 2022 г. Във вторник финансовият министър Асен Василев обяви, че бюджетът ще бъде представен на парламента в края на януари.
Но някои министри имат възражения срещу част от структурните промени и настояват те да бъдат преосмислени.
Така например от стенограмата на правителственото заседание от 30 декември става ясно, че министърът на регионалното развитие Гроздан Караджов не одобрява идеята Агенцията по геодезия, картография и кадастър да премине директно под разпореждането на вицепремиера по ефективно управление Калина Константинова.
"Ако при кадастъра има елемент на електронни услуги, към които вие се стремите, то при геодезията и картографията реално МРРБ е производственият инструмент, чрез който те се захранват. Твърдо вярвам, че няма да се внесе нищо по-добро за управлението, а напротив ще се разстрои дейност, по която министърът на регионалното развитие е единствен орган", казва Караджов на въпросното заседание. Той посочва, че МРРБ отговоря за картографирането на земетръсни зони, полезни изкопаеми и пр. и това, че те може да се представят и електронно, е "само много блед щрих от производствената дейност". Затова Караджов моли поне картографирането и геодезията да останат към МРРБ.
Премиерът Кирил Петков съветва регионалния министър да обсъди с вицепремиера детайлите как да се случи промяната по най-ефективния начин.
Заместник-министърът на околната среда Николай Сиджимов, от името на министър Борислав Сандов, предлага да не се бърза със създаване на центрове за споделени услуги и идеята да бъде преосмислена. Четирите партии в коалицията се договориха да централизират към Министерския съвет дейности като управление на човешките ресурси, счетоводство, ИТ услугите и управлението на собствеността. Целта е по този начин да се спестят средства, вместо тези дейности да се изпълняват от дирекции във всяко министерство поотделно. Притеснение как ще се осъществи тази мини-реформа изразили и други министри.
Отговорник за промяната е вицепремиерът Калина Костадинова, която успокоява колегите си, че има доста голяма готовност по създаването на центрове за споделени услуги. Оказва се, че тази мярка е обсъждана последните години от Съвета за административна реформа, дори имало проект със Световната банка и изработена пътна карта. "Ще свикам Съвета за административна реформа, за да ви прекарам през процеса, който е изминат дотук и цялата информация, но най-вече да ви запозная със следващите стъпки, това което предстои и как ще се въведе. Нищо от вашите специализирани процеси няма да бъде засегнато. Тук става въпрос единствено и само за абсолютно повтарящи се дейности, които са еднакви навсякъде", казва Константинова.
Вероятно създаването на центровете за споделени услуги е едно от направленията, по които ще се извършват съкращенията в държавната администрация. Новата управляваща коалиция се договори още до края на тази година чиновническите щатове да се свият с 15%.
Министърът на образованието Николай Денков пък поставя въпроса какво се случва с Националния институт по метрология и хидрология. След скандал с БАН от 2019 г. институтът премина под шапката на МОН. "Може ли той да бъде прехвърлен към Министерството на околната среда и водите, нещо което ние многократно сме обсъждали с министрите и все още не се е случило?", пита Денков. От стенограмата става ясно, че коалиционното споразумение не предвижда някаква промяна за този институт, но щом има разбирателство между двете министерства, няма проблем той да смени принципала си.
В БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ
Повече от ясно е, че структурната реформа в МС не може да се осъществи до края на януари и да мине с приемането на бюджета. Голяма част от промените ще останат за по-нататък, като финансирането им ще бъде отразено с актуализацията на бюджета в средата на годината.
Такъв е примерът със закриването на Агенцията за електронно управление и преминаването на всички функции, които изпълнява тя, към новото министерство по електронно управление. За целта трябва да се промени Законът за електронното управление. В портала за обществени консултации вече е качен законопроектът за измененията, като крайната дата на обсъжданията е 14 януари. Едва ли до края на месеца той да мине през МС и после на две четения в парламента, за да стане факт. Към новото министерство преминава и държавното дружество "Информационно обслужване", което в момента е към транспортното министерство.
