Казусът с "Наталия" - чатботът, който прозвъня половин България, е плод по-скоро на рекламна кампания. Това коментира пред Нова телевизия директорът на дирекция "Киберпрестъпност" в ГДБОП Владимир Димитров. От А1 вече признаха, че чатботът се използва от техен бизнес клиент.
"Някои от специалистите изказват мнение, че евентуално се събира човешки глас, който в последствие да бъде репродуциран с изкуствен интелект за извършване на някакво неправомерно действие. Нашето мнение е, че най-вероятно става въпрос за някаква рекламна кампания", обясни Димитров. Проверките текат, но към момента не са намерени категорични данни, че има извършено престъпление или друго нарушение. Освен "Киберпрестъпност" ангажирани в случая са и от Комисията за защита на личните данни. "Засега нямаме правно основание да извършим по-задълбочена проверка, но наблюдаваме ситуацията, събираме частични данни и ако съберем данни за извършено престъпление, съответно ще докладваме на компетентната прокуратура”, уточни Димитров.
Дирекция "Киберпрестъпност" разследва над 10 вида злоупотреби. В част от тях вече вероятно се ползва и изкуствен интелект. „Определено и в момента се използва изкуственият интелект от недобросъвестни граждани и от хакери. Най-вече, за да им дава съвети как да извършват нови престъпления, как да източват банкови сметки на български граждани. Отделни хакери използват помощта на изкуствения интелект, за да научат нов начин, по който да ни измамят, или да създадат някакъв документ, който да помогне в престъпната дейност на хакерите”, посочи директорът на дирекция „Киберпрестъпност” в ГДБОП.
Димитров определи като един от най-големите проблеми в киберпрестъпленията измамата със "сменен IBAN". Тя започва с фишинг мейл - някакво съобщение на електронната поща, което препраща към фишинг сайт, където потребителят да предостави потребителското си име и парола. Веднъж проникнали в мейла, хакерите дебнат да се появи поръчка, свързана с плащане по банков път и тогава изпращат ново съобщение, че банковата сметка е променена, примерно заради епидемията. Дават нова банкова сметка и така прибират парите. Сумите, с които обикновено хората са измамени, са между 20 и 40 хиляди евро. Имало обаче и случаи, в които заради сменен IBAN, фирми губят милиони, твърдят от ГДБОП.
Друга разпространена схема е т.нар. инвестиционна измама. "На всеки десет дни при нас идва български гражданин, който ни казва, че в социална мрежа или при търсене в интернет е стигнал до сайт, на който се търгува. Въвел е своите данни, и впоследствие с него са се свързали борсови посредници, които са го поканили да открие сметка в тази платформа за търговия с криптовалути или акции. След това този гражданин в период от няколко месеца е измамен да изпрати десетки хиляди левове на банкови сметки по цял свят, уж за да захрани своя профил за търговия в тази платформа. Накрая остава без пари, платформата изчезва и човекът се явява при нас да заяви, че е измамен с няколко десетки хиляди лева. Имаме жертви, които са олекнали и с над един милион лева от подобни измами”, споделя Владимир Димитров.
Почти всеки месец киберсполицаите имат оплаквания и от българки, които се влюбват в профил в социалните мрежи. Най-често профилът е на американски военен, базиран в държава от Близкия Изток. „Под предтекст, че им изпращат пратка, тези български граждани биват измамени да изпратят десетки хиляди левове, понякога и стотици хиляди левове, на банкови сметки в чужбина”, казва Димитров.
Преди около две години стана популярна и друга измама в интернет, разказва още специалистът. В нейния капан попадаха потребители, които продаваха своя вещ в платформи за стоки втора употреба. Впоследствие с него се свързват мними купувачи, които изказват желание да закупят тази стока и се предлага на продавача да използват бърз метод за доставка и за заплащане – изпраща му се линк с фишинг сайт, на който да въведе данните от банковата си карта и в следващите няколко часа от банковата сметка на жертвата, която продава стария си телефон, изчезват няколко хиляди лева.
