След известно объркване и суматоха управляващите от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС прокараха днес в пленарната зала на Народното събрание процедурните правила, по които смятат да изменят Конституцията. С редакции в правилата, направени в последния момент, сглобката си гарантира, че ще може да прокара поправките в основния закон с мнозинство от две трети от всички депутати, с каквото разполага.
Самата Конституция казва, че нейните текстове се изменят или допълват с мнозинство три четвърти от всички депутати, като предложенията преминават през три гласувания, провеждани в различни дни. Ако промените получат по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети, тогава се разглеждат отново - но не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане предложението се приема, ако получи не по-малко от две трети мнозинство. Именно към последната хипотеза се стреми сглобката, тъй като останалите формации в Народното събрание - "Възраждане", БСП и ИТН, не гледат изобщо благосклонно на плановете й спрямо основния закон - днес дори отхвърлиха правилата.
Проектът на процедурата беше представен днес в пленарната зала от Радомир Чолаков (ГЕРБ-СДС), който оглавява парламентарната конституционна комисия. Той заяви, че правилата са почти идентични с онези, по които са приети поправките в основния закон през 2015 г.
КАЗУСЪТ
След като Чолаков изчете проекта се намеси председателят на Народното събрание Росен Желязков. Той посочи, че според така предложената процедура трябва да се събере парламентарно мнозинство от три четвърти, за да бъде одобрен на първо четене конституционният законопроект. Ако получи по-малко от това, но поне две трети от гласовете на депутатите, тогава ще се разгледа наново след най-малко 2 месеца. Тогава, ако го одобрят две трети от депутатите, се смята за приет на първо четене. По същия начин би се развило и второто гласуване - ако няма три четвърти, отново се отлага с още 2 месеца, тогава може да се приеме с поне две трети.
Иначе казано, излезе, че на всеки етап от процеса се преминава през търсене на мнозинство от три четвърти и едва след това - на две трети. "Така ли предвиждате? Дали колегите са наясно какво е предложението?", настоятелно се обърна към депутатите Желязков.
Да обясни излезе Надежда Йорданова от ПП-ДБ. Тя обаче само каза, че когато законопроектът е приет на първо гласуване с две трети, тогава за одобрени на второ гласуване се смятат текстовете, които също са получили поне две трети. "Развита е тезата и разбирането на Конституцията, че след като бъдат приети с две трети, оттам-нататък производството се развива с мнозинство от две трети", допълни неубедително дясната юристка.
Желязков отвърна, че няма желание за спорове, но дипломатично отбеляза, че начинът, по който са описани гласуванията и мнозинствата зад тях, "оставя противоречиво усещане".
СПОРЪТ
От объркването на управляващите се възползва опозицията. Водачът на "Възраждане" Костадин Костадинов ги обвини, че нарушават основния закон и настоя правилата да не се приемат в настоящия им вид.
Същото поиска и депутатът от БСП Георги Свиленски. "Започвате да пишете поправки в Конституцията, а не може да напишете дори процедурните правила ... Противоречат или не на Конституцията – няма кой да каже", насмешливо се обърна социалистът към депутатите от сглобката.
Радомир Чолаков напомни, че правилата са същите, по които е работено в миналото. Единствената разлика е, че преди всеки депутат е имал правото да внася предложения между първо и второ четене. А сега се предлага това да могат да правят една четвърт от всички народни представители, тоест, 60 души. Чолаков предложи на залата да се върне старото положение, при което всеки може да предлага промени, и това беше одобрено.
По казуса с гласуванията обаче той не взе отношение. Управляващите се усетиха, че нещата не отиват на добре и преди да се гласуват правилата Надежда Йорданова поиска почивка - очевидно, за да се обсъди какво да се прави.
РЕШЕНИЕТО
След паузата Йорданова предложи да се премахне текст от правилата, с който се препраща второто гласуване на конституционния законопроект към по-дългата писта - първо с три четвърти, след това евентуално с две трети. Така и стана - разпоредбата беше отменена, като за отбелязване беше, че 25 депутати от ГЕРБ-СДС бяха против това.
"Ако процедурата е тръгнала в хипотеза на две трети, тогава и първо, и второ, и трето (гласуване - бел.а.) се гласуват с това мнозинство. Затова Конституцията е предвидила тази алтернатива", обясни Росен Желязков, който очевидно беше доволен от разрешаването на казуса по този начин. На практика това означава, че ако на първото гласуване не се съберат три четвърти, а два трети, тогава и за следващите две гласувания промените ще се приемат с две трети и няма да е задължително да се търси мнозинство от три четвърти.