Конституционният проект, внесен от управляващото мнозинство на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, ще претърпи значителни промени. Той беше одобрен на първо четене днес с гласовете на 164 депутати от сглобката, а 66 от "Възраждане", БСП и ИТН бяха против. За второто четене (което предстои на 15 декември, а третото - на 20 декември) герберите ще искат сериозна ревизия на проекта, както се разбра от изявление на депутата от ГЕРБ-СДС Радомир Чолаков, който оглавява парламентарната конституционна комисия. Говоренето на колегите му от десницата, както и на правосъдния министър Атанас Славов, подсказваше, че те не приемат с охота възможността за драстични промени в първоначалния проект. Позицията на ДПС не стана ясна, защото никой от движението не я изрази. Но обикновено хората на Делян Пеевски съгласуват действията си с герберите.
Най-същественото изменение ще засегне ядрото на конституционната реформа – съдбата на Висшия съдебен съвет (ВСС), кадровият орган на съдебната власт. Проектът предвижда неговото разделяне на съдебен и прокурорски съвет. Идеята е двете магистратски съсловия да решават самостоятелно кадровите си въпроси – издигане, понижаване, освобождаване на магистрати. Днес обаче Радомир Чолаков разясни пред депутатите, че ВСС ще продължи да съществува под някаква форма, но ще се разграничат рязко съдийската и прокурорската колегия, така че да не се позволи на обвинителите да се намесват в решенията на съдиите.
"Това, за което има консенсус, е, че ще бъде запазен общ формат – това, което наричаме ВСС, в някаква форма ще продължи да съществува, само че отдолу ще се постигне много голяма диференциация между съдийската колегия и прокурорската колегия. Най-голямото притеснение на съдиите е, че прокурори досега са можели да се намесват в техни кадрови решения. Ето това няма да бъде възможно повече", обеща той.
Малко по-късно правосъдният министър Атанас Славов, който е излъчен от ПП-ДБ, пък заяви пред депутатите, че разделянето на ВСС на два отделни съвета е в съответствие с препоръките на авторитетната Венецианска комисия. Той не спомена нищо за колегии, както говореше Чолаков. А що се отнася до запазването на ВСС под изменена форма, Славов заговори, че представителите на съдиите и прокурорите трябва да провеждат съвместно заседание, което да се занимава с общи за цялата съдебна власт въпроси – като нейният бюджет и имоти, обучението на магистратите и др.
Чолаков посочи, че професионалната квота във ВСС ще бъде завишена за сметка на политическата, за да се гарантира независимостта на съдиите от политическо влияние. По думите му, така ще се доизпълни изменението на Конституцията, направено през 2015 г., когато съветът беше разделен на двете колегии. Не се разбра обаче какво означава това за един от най-парливите казуси, изникнали при общественото обсъждане на конституционния проект – доминиращата политическа квота в управлението на прокуратурата. Според проекта повечето хора, които ще решават прокурорските дела, ще бъдат избирани от парламента – иначе казано, това ще позволи на политиците индиректно да контролират държавното обвинение.
Що се отнася до фигурата на главния прокурор, Чолаков обясни, че той ще бъде лишен от възможността да упражнява надзор за законност над всички прокурори, каквото правомощие му дава действащата Конституция. В същото време обаче ще му се позволи да упражнява методическо ръководство над обвинителите - правомощие, което според проекта трябваше да отпадне. Главният прокурор ще представлява обвинението и ще остане административен ръководител на върховната прокуратура.
По отношение на отпадането на забраната депутати да стават хора с двойно гражданство – предложение на десницата, Чолаков излезе с идея, която твърди, че е взел от Търновската конституция – кандидат-министри с чужд паспорт да бъдат одобрявани от Народното събрание. Не се разбра дали това означава, че такива хора ще могат да стават депутати; а и парламентът, така или иначе, гласува всички кандидати за членове на правителството.
За индивидуалната конституционна жалба ще се позволи на всеки съд, по искане на страна в дело или по своя преценка, да се обръща към конституционните съдии, обясни Чолаков. Това означава, че подаването на жалба до Конституционния съд ще се опосреди – гражданите няма да могат да подават пряко жалби в него.
Според Чолаков управляващите окончателно са се отказали от идеята на ПП-ДБ да се обяви 24 май за национален празник.
Шефът на конституционната комисия не спомена нищо по двата ключови момента в проекта: първо, промените в начина, по който ще се избира и структурира служебното правителство – казус, който възникна след неочаквано дългото управление на президента Румен Радев чрез служебни кабинети; второ, за идеята регулаторните органи на държавата да се избират с квалифицирано мнозинство. Избирането на членове на регулаторите става повод за много тежки политически скандали и подобна конституционна поправка ще изисква толкова тясно съгласие между политиците, че ще направи неизбежни задкулисните сделки и договорки за разпределяне на постове.
ВЪТРЕШНО РАЗЦЕПЛЕНИЕ
По-рано бившият правосъден министър и депутат от ПП-ДБ Надежда Йорданова представи конституционните промени във вида, в който бяха внесени. Така показа, че десницата си ги харесва такива, каквито са. Не се разбра как това се отнася към направеното от Радомир Чолаков изявление, което предполага много сериозна ревизия на проекта.
Йорданова открои три посоки, в които да се развие конституционната реформа. Първо, повече независимост на съда чрез отделяне на висш съвет, който да се доминира от съдии, избирани от съдии, за да решава самостоятелно кадровите въпроси на съдийското съсловие. Квотата на парламента в него ще бъде по-малка от професионалната, посочи Йорданова, за да няма непропорционално политическо влияние.
Второ, по-ефективна и по-отчетна прокуратура. За целта правомощията на обвинението трябва да се намалят така, че да бъдат съсредоточени основно в наказателното производство, главният прокурор да не бъде свръховластен, а прокурорският съвет, който ще решава кадровите въпроси на обвинението, да се доминира от парламентарната квота (точно обратното на съдийския съвет – бел.а.). Народното събрание трябва да предвиди гаранции, че членовете от неговата квота няма да бъдат партийно зависими. Йорданова обаче не обясни как ще се случи това.
Трето, укрепване на парламентарната република. Това управляващите предлагат да се случи като Народното събрание не се разпуска преди избори, както сега, а само да не заседава по време на предизборната кампания. Така се смята, че служебните правителства няма да бъдат безконтролни.
Малко по-късно говори Бойко Рашков – също депутат от ПП-ДБ и бивш вътрешен министър в кабинета „Петков“, който неочаквано разкритикува проекта. Той припомни, че текстовете в Конституцията за съдебната власт са приети във време на изключително остро политическо противопоставяне, и въпреки това политиците са се съгласили, че трябва да има паритет между професионалната и политическата квота в управлението на съдебната система. С промените сега обаче, смята Рашков, депутатите ще улеснят политическото влияние върху прокуратурата.
"С това предложение казваме на обществото – ние, като политици, ще се намесваме в структурирането на нашата прокуратура, която сме ръководили доста време, като сме си избирали главните прокурори", заяви ексшефът на МВР. И се закани, че ако проектът остане в този вид, няма да го подкрепя.
КОНСТИТУЦИЯ И ХРИСТИЯНСТВО
Радомир Чолаков първоначално направи отделно изказване, в което изобщо не засегна по същество промените в основния закон. Вместо това, говоренето му прие морален уклон – той описа възможността да се постигне консенсус, като не се позволява на личните амбиции на политиците да повлияят на реформата; призова да не се стига до разгром на прокуратурата, за да не се създаде повод за нови войни между институциите; даже се обърна към християнството – с негодувание отбеляза, че конституционните поправки ще се приемат по време на коледните пости, и напомни, че предните промени от 2015 г. също били приети тогава и "резултатът беше катастрофален", както се изрази. Накрая посъветва колегите си да проявят смирение и призова бог да помага на всички.
ЗА ОРЪЖЕНОСЦИТЕ НА ЗАДКУЛИСИЕТО
Опозицията отказа да подкрепи проекта. Кристиан Вигенин от БСП спомена специално искането на управляващите да отпадне забраната депутати да стават хора с двойно гражданство. "Това, че е станало проблем за някого, не е причина да се премахва от Конституцията", посочи Вигенин, като така напомни за казуса с канадския паспорт на съпредседателя на ПП-ДБ Кирил Петков. Социалистът отхвърли предложенията на управляващите за служебното правителство с аргумента, че е "абсолютно неработещ и може да доведе до тотален блокаж на държавата".
Вигенин порица мнозинството, че с промените, засягащи държавното обвинение, "искат да си гарантира недосегаемост чрез пълен политически контрол над прокуратурата". Той напомни и за разпоредбата в проекта, че до три месеца след приемането му трябва да се организират избори за двата нови висши съвета и за главен прокурор. Според соцдепутата с това управляващите се подготвят за следващи избори преди да дойде ротацията в правителството, предвидена за март 2024 г. - точно след три месеца. Накрая Вигенин се обърна към ПП-ДБ и ги нарече "глуповати оръженосци на задкулисието, които му помагат да се окопае".
Ивайло Вълчев от ИТН наблегна на това, че нямаше обществено обсъждане на предложенията, засягащи Народното събрание и служебното правителство. Той припомни, че според проекта парламентарни избори ще се провеждат не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащото Народно събрание. И изчете дълъг правен анализ, според който, в зависимост от избраната дата на вота, е възможно да се съкрати или удължи мандатът на парламента.
Напълно отхвърли проекта и "Възраждане". Националистите се заканиха, че ако бъдат приети промените, ще подготвят жалба срещу тях в Конституционния съд и поканиха другите опозиционни сили да се включат във внасянето й.
Ето и резултата от трите обществени обсъждания на проекта, в които всъщност участваха само магистрати и юристи и засегнаха единствено реформата в съдебната власт:
