Специализираната прокуратура е постановила отказ да бъде образувано досъдебно производство по сигнала на служебния вътрешен министър Бойко Рашков срещу главния прокурор Иван Гешев. Това каза пред "Сега" говорителят на спецобвинението Христо Кръстев. Причината за отказа е, че в хода на проверката, започнала през юли, не са установени данни за каквито и да е престъпления, извършени от главния прокурор. Постановлението е от 19 ноември, то е изпратено на Рашков, който има право да го обжалва, но все още не го е направил.
В сигнала си до прокуратурата Рашков включи нарушенията, които описа и в сигнала си до правосъдния министър тогава Янаки Стоилов, на които бе базирано неуспешното искане за предсрочното прекратяване на мандата на Гешев. Според Рашков освен, че Гешев неправомерно е разгласявал данни, събрани със СРС, те са подбирани така, че някой да бъде поставен в неудобна светлина.
В сигнала се дават три примера. Първият е публикуваните на сайта на прокуратурата на 28 януари 2020 г. извадка от постановление и звукозаписи, придобити чрез СРС, които съдържат разговор между президента Румен Радев и командващия ВВС ген. Цанко Стойков. Следващият пример е разгласяването на СРС-та на журналиста Огнян Стефанов, депутата Александър Паунов и Васил Божков.
"Публикациите са насочени към политическо компрометиране на президента и гражданските протести срещу правителството на бившия премиер Бойко Борисов и срещу самия главен прокурор. Чрез тях Иван Гешев посегна на авторитета на държавния глава без произнасяне на съд и България беше злепоставена пред света, което отегчава неговата отговорност", се казва още в сигнала.
Третият пример в сигнала е публикуването от прокуратурата на избрани моменти от чат-комуникацията между президентския секретар Пламен Узунов и бизнесмена Пламен Бобоков. "Целта е да се внуши на обществото, че определени обстоятелства са възникнали така, както главният прокурор или други заинтересовани лица искат. Подобно умишлено "подреждане" не е само проява на недопустим обвинителен уклон. То е елемент на престъплението по чл. 287а, т. 2 от НК и противоречи на изискванията за обективност, всестранност и пълнота на разследването", твърди Рашков.
Спецпрокуратурата сега напомня, че веднъж вече се е произнасяла по подобен сигнал срещу Гешев и тогава отново е постановен отказ да бъде образувано дело дело, който е потвърден и от горните прокуратури. Тезата на прокуратурата е, че когато е приключило използването на едно специално разузнавателно средство и по него са изготвени доказателства, които влизат в кориците на делото, те вече нямат гриф за секретност, явни са и няма проблем да бъдат разгласявани по съответния ред - т.е. с разрешение на наблюдаващия прокурор.
В хода на проверката са снети обяснения от много лица, сред които от самия Гешев, от наблюдаващи прокурори, от шефа на пресслужбата на прокуратурата. Всички те обясняват, че процедурата е спазена и не е имало натиск от страна на главния прокурор за разгласяването на данните. Разговорът с президента бил публикуван, след като главният прокурор сезирал Конституционния съд с въпроси за имунитета на държавния глава.
Рашков коментира пред "Сега", че е получил прокурорското постановление днес и още не се е запознал с мотивите му, за да реши дали да обжалва. По думите му тезата, че прокурорите не нарушават закона, като разгласяват доказателства, събрани със СРС-та, е стара и той не я споделя.
Заради обществения интерес "Сега" поиска пълния текст на постановлението, но все още няма отговор от спецпрокуратурата.
