Ръководеният от ГЕРБ варненски общински съвет постави рекорд, абсурден за третия по големина град в страната - заседавал е само 2 пъти от началото на годината. Подобна пасивност е уникална не само за него, но и за страната. Столичният общински съвет например е заседавал 10 пъти от началото на годината, пловдивският - 7, бургаският - 5, по 5 имат и по-малки градове като Габрово и Силистра. Активността на другите общини показва, че пандемията не е причина, след като някъде сесии се проведоха дистанционно. Практически първото тазгодишно заседание на варненския орган (11 февруари) бе задължително, тъй като се прие градския бюджет. Другата сесия бе на 16 април. Общо от старта на мандата заседанията са едва пет, като първото отново бе задължително - да се избере ръководство.
Вижданията на управляващите и опозицията за тазгодишната пасивност са различни. "В момента започна активната работа на комисиите към съвета и след приключването им ще бъде определена датата на следващото заседание. Не бих могъл да коментирам работата на други общински съвети, тъй като вярвам, че всяка община има своите специфики, които определят честотата на заседанията", заяви председателят Тодор Балабанов (ГЕРБ). Според съветничката Стела Николова от "Демократична България" (ДБ) обаче органът се ползва за смокинов лист, а не по законово предназначение. "Във Варна сме на повикване, когато има нещо спешно за прокарване от управляващото мнозинство. Не можем да вършим работата, за която са ни избрали варненци. Всичко се крие и се опитват да потулят скандали или да ги отложат. Всичко се сервира на съветниците в последния момент и няма достатъчно време да се запознаем с документите, които са ни изпратени", заяви тя. А Мария Тодорова от БСП коментира: "Пасивността през периода на извънредно положение би могла да бъде оправдана заради стегнатите мерки. Липсата на активност след това е притеснителна. Надявам се, че не се основава на неглижиране на органа на местно самоуправление за сметка на изпълнителната власт, тоест на кмета и администрацията. Още повече, че имаше важни общински проблеми, които, макар да не са в пряката компетентност на съвета, щяха да дадат информация на гражданите чрез публичността при обсъждането".
Любопитно е, че липсата на заседания се случва успоредно с големи и шумно обсъждани от жителите на града проблеми - замърсяването на Варненското езеро и наводненията, които предизвиква вече почти всеки дъжд. А има и ред други, свързани с градския транспорт, здравеопазването и т.н. Опозицията обаче трудно може да противодейства на апатията. В момента БСП и ДБ организират две паралелни подписки за свикване на извънредна сесия, но и двете могат да съберат максимум по 16 подписа (заедно с "Възраждане"), а за заседание са нужни 17. Според Балабанов обаче нещата могат да се обсъждат и на редовна сесия, включително за езерото и наводненията. "Актуална информация по тези теми се подава регулярно от компетентните органи. Въпросите могат да бъдат разглеждани и на заседание на съвета, но основно под формата на дебат и изслушване на представителите на тези институции. Няма пречка това да се случи и на редовно заседание", каза той.
По закон всеки местен парламент трябва да се събира най-малко на 3 месеца веднъж, а във Варна в момента тече третият от последното заседание. В близките дни сбирка не се предвижда, което означава, че органът се движи по законовия ръб.
