"Проблемът с културата не е със средствата за култура. Проблемът е с това как се разпределят и дали стигат до хората, които реално вършат дейност, или стигат до едни кухи структури с едни назначени субсидирани бройки и квадратни метри. Това е истинският проблем", обясни финансовият министър Асен Василев в предаването "Стълбището" на "Дарик радио".
Василев посочи какви пари са отпускани за култура: "2021 г. бюджетът за културата бе 217 млн. лв., през 2022 г. го направихме 387 млн. Т.е. - почти го удвоихме. За тази година беше предвиден да е около 420-430 млн. От тези 387 млн. обратно бяха върнати 70 млн., 317 млн. бяха усвоени - т.е. от 217 млн. в културата успяха да стигнат до 317 млн., а останалите ги върнаха. Затова през 2023-а пак им дадохме 387 млн., та другите 70, ако могат да си ги усвоят. За догодина им бяхме предвидили около 430 млн., нали с тия 68 станаха малко над 500 млн.".
"Давам ви пример 0.7% от БВП са 1.4 млрд. от годишния бюджет. Представете си, че догодина дадем на културата 1.4 млрд. лв. Колко мислите, че ще се върнат обратно в бюджета неизползвани? Ние им дадохме 387 млн. и те ни върнаха 70 млн., ако им бяхме дали милиард и 387 милиона, щяха да ни върнат милиард и 70 млн! Тук проблемът не е колко пари заделяш за системата, а дали тази система е готова да работи и тези пари да се използват за реални дейности," обоснова се Василев и продължи: "Колкото и да налееш с пожарникарския маркуч пари в една система, тя просто няма как да ги поеме тези средства. Ок, ще налеем пари, ще се вдигнат заплатите, ще станат 10 000 лв. заплатите на актьорите, ама ще получим ли по-добра и повече култура? Това е истинският въпрос",
След това Василев обясни какво би сторил, ако е министър на културата:
- Минаване на срочни договори, както е навсякъде по света. Договорите са за сезон - наемат се музикантите и актьорите за сезона, накрая се прави оценка на състава - кой е играл, кой не, как са се справили, какви пиеси ще се поставят следващия сезон. Ето ви една конкретна рефома.
- Открива се фонд за читалищата, музеите и т.н. Ето примера с Природонаучния музей в Пловдив, който от 17 000 лв. в момента прави над 600 000 лв. от билети. Защото са му дадени средства за нова сграда, да си направи експозициите. Идва с реална програма какво иска да направи, колко средства ще инвестира, как ще ангажира вниманието на децата - и има опашки пред този музей. Правим такава програма и който музей си направи така програмата - ето ви средства! И тогава наистина може би 1.3 млрд. ще са необходими, защото за да направиш един музей, това си е сериозна инвестиция.
Даже и лесната култура - вместо едно дете да играе с "ТикТок", ако отиде на едно представление, независимо дали е висока или ниска култура, това най-малкото е социализация с други деца. И по-добре в театъра, отколкото в "ТикТок". Колкото и да е лесна тази култура, и да ни се струва пошла. Къде ни е археологическата програма за разкопки? Ето сега в бюджета вкарахме - за под 5 млн. лв. имаме археологическа програма - 100 000 тук, 100 0000 - там, на 4-5 места по 200-300 хиляди... Ако искаме да им дадем 50 млн. лв., няма подготвени терени, екипи, каза финансовият министър.
Василев коментира и че през 2023 г. демографския тренд у нас е обърнат. Според него най-важното през отиващата си година, което е останало скрито, е именно тази промяна. Той маркира по-високата раждаемост и завръщането на български граждани у нас - 9000 души са се върнали. По думите му това ясно показва, че българите по света започват да виждат, че България става по-прилично място за живеене. Асен Василев коментира, че истинската оценка за едно правителство е дали хората искат да живеят в дадената страна, или не искат.
