Банкитe ще продължат да приемат заявления за отсрочване на кредити до края на септември. Във вторник БНБ им е разрешила да удължат прилагането на мярката, чийто срок изтече на 22 юни.
Интересът от страна на граждани и фирми временно да преустановят изплащането на кредитите си бе много голям. Банките бяха залети с искания за кредитна ваканция още в първите дни след старта на кампанията. Струпването на много преписки забави разглеждането и одобрението им със седмици и дори с месец. Мярката стартира в средата на април в подкрепа на хората и на бизнесите, изпаднали в затруднение зарази коронавируса.
По данни на Асоциацията на банките в България до 30 юни общо е разсрочен дълг за около 8.5 млрд. лева. Сумата представлява 14-15% от кредитния портфейл на банките. Близо 110 000 бяха подадените до 22 юни заявления за временно спиране на вноските по заеми.
Исканията може да се подават и електронно, като всяка банка е публикувала на сайта си формулярите, които трябва да се попълват. Кредитната ваканция е от 3 до 6 месеца - време, в което от длъжниците не се търси погасяване на заема, без това да се счита за просрочие и без да се вписва в Централния регистър. Според указанията на БНБ банките нямат право да договарят нови лихви в рамките на мораториума, нито да събират такси от клиентите, които иска отсрочване.
Още в началото на мярката обаче се появиха оплаквания, че след гратисния период задължението към банката става по-високо от първоначалната сума по погасителния план. Банките обясниха, че това не се дължи на повишаване на лихвения процент, при който е сключен договора, нито на допълнителни такси. Причината е новият погасителен план, който се удължава със същия брой месеци, с които е било отсрочено изплащането на кредита, като лихвите през гратисния период не се опрощават, а се прехвърлят върху остатъка от дълга.
Проучване на "Моите пари" показва, че гражданите са отсрочвали предимно потребителски кредити, като са избирали максималния гратисен период от 6 месеца. Все още няма данни какъв е делът на отсрочените фирмени кредити и този на домакинствата.
От БНБ съобщиха, че вече всеки месец ще дават информация за постъпилите и одобрени искания до банките за отсрочване на задълженията. По данни на БНБ към 31 май в трезорите са подадени близо 102 000 заявления. Към същата дата одобрените заявления са 80 300 с брутна балансова стойност 6.064 млрд. лв. Това представлява почти 10% от кредитния портфейл на банките, присъединили се към мораториума към края на април, посочват от БНБ.
Проблем се оказаха някои различия в условията, при които банките одобряват кредитните ваканции. Общото правило по указанията на БНБ бе от облекчението да се възползват граждани и фирми, които към 1 март 2020 г. са били редовни платци или са имали не повече от 90 дни просрочие по заема си. Част от банките нямаха изискване до момента клиентът да доказва, че е с намалени доходи или съкратен заради пандемията. Някои от трезорите обаче разрешаваха отсрочване на заеми само при безработица, неплатен отпуск, намаляване на заплатата с поне 30% или при заболяване от COVID-19, доказано с представяне на болничен лист и епикриза.
