Депутатите от ГЕРБ, "Обединените патриоти" и "Воля" отхвърлиха днес в парламента ветото на президента Румен Радев върху скандалната поправка в Закона за потребителския кредит. Тя предвижда фирмите за бързи кредити да може да търсят високи неустойки от длъжниците си (до два пъти по-големи от размера на главницата), без това да може да бъде атакувано в съда.
Отхвърляйки ветото на президента, депутатите на практика приемат повторно спорната разпоредба. Миналата седмица обаче по предложение на ГЕРБ те вече я оттеглиха и върнаха старото положение в Закона за потребителския кредит. Още тогава юристи предупредиха, че се създава законодателен хаос - парламентът поправя закон, който не е в правния мир, тъй като не е издаден указ от президента.
Сега законодателната каша става още по-голяма: две взаимоизключващи се разпоредби – тази, с която високите неустойки по бързите кредити беше отменена и тази, с която тя днес отново беше приета, влизат в сила в един и същи момент от 1 януари 2021 г.
В Държавен вестник би трябвало бъдат обнародвани два закона. Първият е Законът за ДДС, където в преходните и заключителни разпоредби се въвежда предложеният от отцепилия се от БСП, сега независим депутат Спас Панчев спорен текст за бързите кредити. Вторият е Законът за бюджета за 2021 г., където в преходни и заключителни разпоредби по предложение на Менда Стоянова от ГЕРБ този текст се отменя.
От бюджетната комисия обясниха, че "използваната от законодателя правна техника не води до колизия на правни норми и разпоредбите на § 93 от Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност и § 13 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. се наслагват темпорално последователно, в резултат на което се възстановява действащата до 1 януари 2021 г. правна уредба“.
При обсъждането на ветото на президента днес депутатите не дебатираха въобще за правната техника. За първи път обаче вносителят на предизвикалата скандал промяна в Закона за потребителския кредит Спас Панчев обясни мотивите си от парламентарната трибуна.
Той обясни, че през годините много хора са се обърнали към фирмите за бързи кредити. „Това са кредити без обезпечение и фирмите, които ги предоставят, решиха, че трябва да имат още гаранции и започнаха да въвеждат неустойки, за да са сигурни, че няма да са на загуба. Неустойките за съжаление станаха много високи – 500%, 800%, 1000%, което поставя в неизгодно положение много граждани и се стигна до хиляди съдебни дела. Водени от идеята да бъде намерен някакъв разумен баланс между тези, които търсят и тези които предоставят кредити, с мои приятели и колеги решихме да направим едно предложение. За него от Комисията за защита на потребителите и банкери казаха, че е добро – да има таван на неустойката. Тъй като става дума за малки суми, решихме, че двукратен размер на главницата, би бил приемлив и за кредитополучателите, и за фирмите, които дават кредити“, каза Панчев.
Съдии и адвокати обаче алармираха, че всъщност предложената от Спас Панчев разпоредба ще доведе до това фирмите за бързи кредити да си гарантират получаването на неустойки двойно по-големи от главниците, без това да може да бъде атакувано в съда. В момента масовата практика е в съда да падат всички неустойки, които надхвърлят размера на главницата.
„Явно тук допуснахме грешка и веднага след като беше гласувано в Народното събрание съдийското лоби, адвокатите, омбудсманът, президентът се обявиха против. И аз приемам за нормално това, че ние преди няколко дни отменихме тази клауза. Но проблемът е много сериозен. Моля, в бъдеще този въпрос да го решим, не може най-бедните да бъдат оставени без наша защита“, заяви Панчев.
Бившите съпартийци на Панчев от БСП го атакуваха с въпроси. Георги Свиленски попита: „Г-н Панчев с бързи кредити ли ще помагате на българските граждани, а не с политики с грижа за тях, които да направим така, че нямат нужда от бързите кредити2". Димитър Данчев попита Панчев дали си е дал труда да провери до колко съдът намалява неустойките, като приема, че те са прекомерни и противоречат на добрите нрави.
Панчев обясни, че е бил обсъждан вариант споровете по бързите кредити да не са в съда, а пред арбитраж. В крайна сметка бил предпочетен варианта с изключване на съдебен контрол при неустойка до двойния размер на главницата.
