Общо 1.5 млрд. лв. ще струват различните компенсации за бизнеса заради драстичното повишение на цената на електроенергията и природния газ и загубите, които някои енергийни дружества ще претърпят, от мораториума върху цената на тока за домакинствата в следващите три месеца.
Това стана ясно от брифинг на министъра на енергетиката Александър Николов. Енергийното министерство заедно с финансовото министерство са разработили три схеми за подпомагане на бизнеса. Първата предвижда за четирите месеца от декември 2021 г. до март 2022 г. небитовите потребители - фирми, болници, училища, детски градини и различни общински структури, да бъдат компенсирани с общо 900 млн. лв.
Помощи обаче ще получат само тези небитови потребители, които купуват ток на цени над 185 лв. за мегаватчас - борсовата цена в сегмента "Ден напред" от месец юли т.г. Небитови потребители, които са сключили дългосрочни договори с цени под 185 лв. за мегаватчас, няма да получат помощи за зимните месеци, заяви министър Николов. Тези потребители обаче са незначителен процент от пазара. Размерът на помощта ще бъде 75% от разликата между 185 лв. за мегаватчас и реалната средномесечна борсова цена за съответния месец. Поставя се и таван на размера на компенсацията - тя не може да надхвърля 30% от реалната средномесечна борсова цена.
Междувременно цената на тока на енергийната борса в сегмента "Ден напред" бележи поредни рекорд - за днес е 342 евро на мегаватчас, а за утре 421 евро.
Елекроразпределителните дружества ще получат 350 млн. лв. компенсация заради замразяването от 1 януари 2022 г. на цените на електроенегията, която продават на домакинствата. Сметката е направена за продължителност на мораториума до края на март 2022 г., въпреки че премиерът Кирил Петков допусна, че той може да бъде вдигнат много по-рано, когато се задвижат мерките за компенсиране на засегнатите бизнеси.
Третата схема на подпомагане е насочена към топлофикациите в страната заради поскъпналия природен газ. Разчетени са 200 млн. лв. компенсации за топлофикациите, които ще замразяват в следващите три месеца цената на парното и топлата вода за битовите абонати. Основен дял в това подпомагане се пада на Топлофикация София.
В сряда Министерски съвет ще обсъди схемите за подпомагане. Те обаче трябва да минат одобрение пред Брюксел. Според министър Николов това може да се случи много бързо, до края на годината, тъй като Европейската комисия вече е разработила процедурата за нотификации във връзка с исканията на други държави.
Необходимите 1.5 млрд. лв. ще бъдат осигурени от три източника - фонда "Сигурност на енергийната система", енергийните дружества на печалба под шапката на БЕХ (основно АЕЦ Козлодуй) и от държавния бюджет. По последното перо ще бъдат планирани между 700 млн. и 1 млрд., но ще бъдат използвани след като бъдат разходвани всички възможни ресурси в енергетиката, подчерта Николов.
Той очаква успокояване на цените на тока и природния газ. Една от причините е, че след март ефективността на производството на ток от фотоволтаици се увеличава в пъти. Снеготопенето пък увеличава значително производството на ток от водни централи. Очаква се произведената енергия от ВЕИ да свали цената на тока в енергийния микс.
Правителството с бизнеса обсъжда и средносрочни и дългосрочни мерки за прозрачност и предвидимост на цените на енергийните ресурси. "Немислимо е да продължава практиката ЕРП-дружествата и ЕСО да купуват ток за технологичните си разходи "Ден напред". Ще се предприемат мерки, така че те да сключват прозрачни дългосрочни договори", заяви енергийният министър.
По отношение на финансово закъсалото общинско дружество "Топлофикация София" той разясни, че се водят разговори със Столична община и ръководството на дружеството да бъде оздравено и да изпълнява инвестиционната си програма. "Странно е, че в най-богатата община тази топлофикация продължава да е нискоефективна", заяви Николов. Той обясни, че над 70% от текущите разходи на Топлофикация София отиват за закупуване на природен газ. В същото време дружественото не е изградило ефектовни мощности за производство на ток, с което да компенсира нарасналите цени на синьото гориво.
Столичната топлофикация е най-големият длъжник на "Булгаргаз". На второ място се нарежда ТЕЦ Варна, чийто мажоритарен собственик е Ахмед Доган. Варненската топлоцентрала има задължения към "Булгаргаз" за 36 млн. лв.
Министърът на енергетиката обяви, че предстои преглед на бизнесплановете и инвестиционните програми на всички енергийни дружества под шапката на БЕХ.
