Замърсяването на въздуха и околната среда е тежък социален проблем в България. Сред главните "виновници" са битовото отопление на твърди горива, горенето на въглища за производството на електро- и топлоенергия от ТЕЦ, както и транспортът. Според Световната здравна организация в страната умират 15 000 души годишно вследствие на замърсен въздух. Тази тема е приоритет и за Европейския съюз, който насочва повече средства за решаване на проблемите в общините, които традиционно попадат в черните статистики за превишаване на нормите за фини прахови частици и други вредни вещества.
Министерството на околната среда и водите обяви нови мерки по програма „Околна среда“, насочени към решаване на проблемите в 21 общини. Предвидени са 610 млн. лева за: замяна на старите печки на дърва с инсталации за пелети, с термопомпи или присъединяване към ТЕЦ. За 2000-3000 енергийно бедни домакинства (за които още няма законова дефиниция) ще се осигурят фотоволтаици на покривите. А природният газ, който не замърсява въздуха и е в пъти по-екологичен в сравнение с пелетите и въглищата, ползвани в тецовете, е изключен от обхвата на мерките. Това напомня за отминали неотдавна периоди, в които кампанийно се прилагаха псевдомерки - като поставяне на филтри за прах на комините по домовете.
Топлоелектрическите централи са известни с високите емисии на вредни газове - въглероден диоксид, оксиди на азот и сяра, както и с това, че генерират опасни отпадъци. Централното парно отопление е наследство от миналото. При горенето на въглища или други горива в ТЕЦ се отделя значително количество въглероден диоксид, който е един от основните газове, причиняващи изменението на климата. В процеса на горене се отделят и други вредни вещества - като оксиди на азот и сяра, които причиняват киселинни дъждове и допринасят за формирането на смог. Освен товаТЕЦ-овете произвеждат опасни отпадъци, като пепел, която съдържа тежки метали и други токсични вещества, флуидни отпадъци, като водно-парна смес, която може да съдържа токсични химикали и метали.
Въпреки че технологиите за намаляване на вредните емисии от топлоелектрическите централи се подобряват, все още има значителни предизвикателства в това отношение. Както всички помним, през 2022 г. Съдът на ЕС осъди България за това, че е допуснала превишаване на нормите за серен двуокис в района на Гълъбово, и преустанови временно дейността на „ТЕЦ Марица изток 2“. Българският съд потвърди, че „ТЕЦ Марица изток 2“ замърсява въздуха както в България, така и в Гърция.
Поставянето на фотоволтаици в колективни жилищни сгради и жилищни блокове е неприложимо. Общото пространство на покрива не позволява то да се „парцелира“ за индивидуални нужди. Освен това дори цял покрив с фотоволтаични панели може да осигури достатъчно електроенергия за отопление само на едно жилище – и то в по-слънчеви дни.
Инсталирането на котли за пелети е псевдомярка. Те наистина имат по-висок коефициент на полезно действие спрямо традиционните печки, тъй като горенето се извършва при по-висока температура, но екологичните показатели на пелетите не ги поставят в кръга на чистите горива. В сравнение с природния газ при изгаряне пелетите отделят над 100 пъти повече серни и азотни оксиди.
Термопомпите работят на принципа на прехвърляне на топлината от едно място на друго, като извличат топлината от въздуха, водата или земята и я прехвърлят в жилището. Те са най-подходящи в нови сгради с ефективна изолация на стените, но не са добър избор за жилища със стара дограма.
Необходимо е да се инвестира в рентабилни проекти, които да гарантират енергийната ефективност, а от гледна точка на уредите за отопление сред най-ефективните решения е инсталирането на газови котли. Предимствата на газа включват по-ниски разходи за единица енергия и по-ниски емисии на вредни газове. Съвременните газови котли имат коефициент на полезно действие над 95% и гарантират оптимално използване на синьото гориво, комфорт, постоянна топла вода във всеки дом. За съжаление последна реална стъпка на държавно ниво в тази посока бе направена в периода 2016-2020 г., когато бе осигурена бeзвъзмeзднa пoмoщ пo пpoгpaмaтa зa гaзифиĸaция нa жилищa DESIREE GAS с общ бюджет 10 млн. евро., от която се възползваха около 12 хил. домакинства.
Ускорената газификация е една от най-ефективните мерки за намаляване на вредните емисии и подобряване качеството на въздуха. Благоприятният екологичен ефект от замяната на въглища (вкл. за производство на електроенергия), дърва и пелети с природен газ е доказан във времето. В резултат на газификацията ежегодно се спестяват над 1 млн. тона парникови газове.
Ето защо Министерство на околната среда и водите не трябва да изключва природния газ от мерките за подобряване качеството на въздуха, а да разшири периметъра им, осигурявайки средства за ускорена битова газификация. Време за това има – общините могат да подават заявления в електронната система за одобрение още половин година, а реалната подмяна на уредите няма да започне преди есента на 2024 г.
