За нови, завишени критерии за прием в математическите и професионалните гимназии, обучаващи в направленията на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), настояват няколко работодателски организации, които са изпратили мотивирано предложение за промяна в правилата до МОН и просветната парламентарна комисия. Според тях те трябва да включват резултатите на учениците от участия в математически състезания и/или олимпиади от календара на МОН, а не както е сега - само от националните външни оценявания по български език и по математика.
Организациите, искащи промяна, са Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (АИБЕСТ), Фондация "Клъстер информационни и комуникационни технологии" (ИКТ клъстер) и Българската предприемаческа асоциация (БЕСКО).
В момента основният критерий за прием в осми клас в математическите гимназии е резултатът от националните външни оценявания по български език и литература и математика след 7. клас. "Въпреки че този подход изглежда на пръв поглед справедлив, той не отразява реално математическите способности и потенциал на учениците", смятат организациите. Те припомнят основната цел на НВО-то в края на прогимназиалния етап - да измери "степента на постигане на отделни ключови компетентности в областта на българския език и на математиката, придобити в класовете от етапа" - и посочват, че то е предназначено да измерва базови компетенции, а не повишени способности и интереси в математиката, от каквито се нуждаят математическите гимназии.
"През последната учебна година проблемът достигна критична точка, след като НВО по математика беше значително улеснено чрез премахване на две задачи с отворен отговор и увеличаване на времето за работа. Това доведе до рекордно високи резултати, като 99.3 от 100 точки в паралелка на Софийска математическа гимназия "Паисий Хилендарски" (СМГ) и 97.72 за цялото училище, показвайки, че задачите не представляват никакво предизвикателство за тези ученици. Въпреки тези изключително високи резултати, част от учениците са в риск да не бъдат приети в най-желаните училища, изискващи математическо мислене, като например СМГ, НПМГ и ТУЕС, поради по-ниски резултати по БЕЛ и ще са лишени от възможността да развиват потенциала си. Особено внимание заслужава фактът, че изпитът по български език и литература няма пряка връзка с основния предмет, по който учениците кандидатстват в тези гимназии", коментират организациите. Те признават, че доброто ниво на грамотност е важно, но при създалата се ситуация на изключително лесен изпит по математика, решаващ се е оказал резултатът по български език и литература.
ИТ бизнесът припомня, че темата е обсъждана многократно в обществото, както и че м.г. в писмо до МОН директорите на СМГ и НПМГ са настояли за промяна в критериите за прием в математическите гимназии, които да отразяват повишените способности и интереси на учениците в областта на математиката и информатиката. "И досега от МОН обаче няма конкретни действия, като същото се отнася и за професионалните гимназии, обучаващи в ИКТ направление", посочват работодателите и дават пример с Технологичното училище "Електронни системи" (ТУЕС към ТУ-София), нареждащо се в топ 5 на училищата по приемен бал - до 2014 г. то е провеждало допълнителен изпит по математика, който е измервал математическите възможности на учениците и тяхната мотивация за развитие в областта на програмирането и информационните технологии, но тази практика е прекратена.
"ИТ секторът в България е силно заинтересован от промени в критериите за прием в математическите и професионалните ИКТ гимназии, защото математиката стои в основата на множество дисциплини, свързани с информационните технологии, включително програмирането, анализа на данни, криптографията и развитието на изкуствения интелект. С напредването на технологиите и без силно математическо образование, ИТ индустрията рискува да загуби конкурентното си предимство и да не успее да отговори на нуждите на един все по-сложен и технологично ориентиран свят", пишат в писмото си работодателите. Според тях отлагането на реформите в приемните критерии за математическите и професионалните ИКТ гимназии, които според тях са закъснели, би имало необратими негативни последици за бъдещето на ИТ сектора в страната.
ТЕЖЕСТ
Входът в СМГ в осми клас е на базата на резултатите от НВО - училището взема три пъти оценката по математика и един път оценката по български. В НПМГ положението е същото в паралелките по математика. В тези по природни науки обаче в бала за прием участват и оценките от олимпиади и състезания по физика, биология или химия, или от специално организиран от НПМГ изпит по природни науки.
ПЕТИ КЛАС
112 български учени математици от 15 университета и научни института са изпратили днес до просветния министър искане за промяна на план-приема в пети клас в математическите гимназии, и по-конкретно премахване на ограничението в пети клас в този тип гимназии да бъдат приемани само 2% от четвъртокласниците в областта (наскоро темата стана повод и за депутатски питания). Учените заявяват, че ограниченият брой места за държавен план-прием не е допуснал около 400 добре подготвени ученици в София, 100 във Варна, 50 в Пловдив и 50 в Бургас да изучават разширено математика през 2024 г. в паралелки с профил "Математически". "Най-силният ученик на България, с местожителство Велико Търново, също е оставен извън държавния прием и му се налага да предприеме релокация, за да продължи да развива таланта си. За сметка на това, ученици без постигнати добри резултати в останалите областни градове получиха възможността да учат свободно математика, което е дискриминация по отношение уседналостта към малолетните математически таланти на България", казват в писмото си те.
Математиците изчисляват, че половината от най-добрите 1300 деца на България не получава право да продължи да развива таланта си в държавния прием, а 22 от най-силните 50 класа в България никога няма да бъдат сформирани, защото просто са на грешна географска локация. "Достъпността до държавен план-прием по математика в прогимназиалния курс е значително по-нисък и ограничен в четирите най-големи града спрямо останалата част на страната. А в София нивото на достъп е изключително ниско и стига само за 30% от силните кандидати", посочват те и настояват не само за промяна в наредбата, но и за отваряне на допълнителни математически паралелки в най-добрите общообразователни училища на съответните области в рамките на учебната 2024/25 г.
