След близо три часа "въпроси и отговори" в Народното събрание темата за безплатното саниране на старите панелни блокове затъна още по-дълбоко в зоната на здрача.
Министърът на регионалното развитие Андрей Цеков отговаряше търпеливо на депутатите, призна, че има доста жалби и сигнали за нередности при оценките и класирането на блоковете, но отказа да поеме отговорност за скандалните факти. Той не смята, че трябва да отмени класирането заради многого критики - повечето оплаквания всъщност не съдържали данни за конкретни нарушения или грешки, а били от жанра "общи приказки". И подчерта, че е нормално да има много разочаровани, защото са кандидатствали над 3000 сдружения на собственици с проекти за близо 4 млрд. лева, а ресурсът е само 1.2 млрд. лева и за него са класирали само 756 проекта.
Общини и граждани недоволствали основно, че техните блокове не са се класирали за финансиране, обясни Цеков. Както и при предишни свои изказвания, той насочи подозренията към енергийните одитори - фирмите, които правят обследвания и издават сертификати на сградите. Един от най-големите скандали в този етап на санирането е тъкмо заради т. нар.енергийни сертификати и заложените в проектите за саниране нереални цели.
Има много сигнали за фалшиви данни, заложени в енергийните обследвания, за да се повишат шансовете на сградите да получат повече точки и да се класират за финансиране, какво ще предприемете, попита депутатът от БСП Борислав Гуцанов.
Това не е в компетенциите на МРРБ, а на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, заяви регионалният министър. И уточни, че е поискал АУЕР да направи проверки на 1217 сертификата, които предвиждат блоковете да постигнат клас А за енергийна ефективост благодарение на санирането.
Вече има много коментари, че това е "мисия невъзможна" - все пак говорим за стари панелки, проектирани преди 1990 г. Каквито и подобрения да се направят, те няма как да постигнат параметрите на модерна пасивна къща. "От космоса се вижда, че има сертификати с неверни данни", заяви депутатът от ИТН Гроздан Караджов, бивш министър на регионалното развиние. Той припомни, че целта на санирането е да се повиши енергийната ефективост на сградите, тоест да се намали потреблението на енергия, а не да се похарчат едни пари. Когато от ЕК дойдат на проверка у нас, ако установят, че заложените цели не са изпълнени, България ще трябва да връща европейски средства, предупреди Караджов.
Министърът призна, че има риск, като уточни, че ако проверката от ЕК установи пороци и непостигане на целите, България ще трябва да възстанови всички пари по конкретната мярка - такива били условията по Плана за възстановяване.
Той обаче не смята, че ще се стигне дотам, защото досега нямало потвърждение за нарушения, а само говорене.
В същото време Цеков разказа, че се е запознал със сигнал за странен случай в Смолян с два еднотипни блока - двете сгради близнаци са обследвани от един одитор, кандидатстват за еднакви суми (1.4 млрд. лв.), само че за едната панелка се твърди, че набелязаните мерки за енергийно обновяване ще гарантират постигане на клас А, а другата е с по-скромна цел за клас Б.
На изслушването присъства и шефът на АЕУР Ивайло Алексиев, който се опита да замаже подозренията, твърдейки, че досега проверките за достоверността на издадените енергийни сертификати не показват нищо тревожно. Според него било нормално сгради от един и същ тип да получат различни оценки и предписания при обследването, защото условията на експлоатация били различни. Някои блокове са минали на пелети, климатици, термопопми, биомаса, а други не, което също води до разлики в оценките за енергийната ефективност, посочи Алексиев.
"Консулт"
Министърът на регионалното развитие насърчи недоволните граждани да подават сигнали, като подчерта, че трябва да бъдат конкретни, а не емоционални. Той дори посъветва хората, които имат доказателства за неверни и манипулирани данни, да сезират Европейската прокуратура. Цеков, който е юрист, реши да улесни бъдещите жалпбоподатели, като ги насочи към. чл. 212, ал. 3 от Наказателния кодекс. Въпросният текст визира документни измами с цел усвояване на средства от ЕС.
Ако има данни за престъпление, случаят ще бъде предаден на съд. При съдебно решение ще развалим договора и получателите на парите за саниране ще трябва да ги върнат, обясни министърът.
Прокуратурата, която се ръководи от Лаура Кьовеши, се занимава тъкмо с казуси, свързани с източване на евросредства.
Странно е, че министърът не се ангажира сам да сезира Европейската прокурата за евентуални нередности. И че изобщо не споменава българската прокуратура като "компетентен орган", който да разследва евентуални престъпления.
