На първо четене в парламента днес бяха приети три проекта на Закон за несъстоятелност на физическите лица, известен и като закон за личния фалит. Те са внесени от правителството, ПП-ДБ и БСП-ОЛ.

Очаква се законът да осигури закрила на добросъвестните длъжници, които по независещи от тях причини не могат да плащат дълговете си, като в същото време защити и справедливите искания на кредиторите. България е единствената страна-членка на ЕС, която няма регламент за банкрута на физическите лица. В същото време неговото приемане е един от ангажиментите на страната ни по Плана за възстановяване и устойчивост, от който очакваме значително европейско финансиране.

Различията между проектите не са малко, но най-видими са тези, които засягат стойността на неплатените дългове и срока, в който не се погасяват. Законопроектът на БСП-ОЛ определя като неплатежоспособен длъжник, който не може да изпълни парични задължения на обща стойност 5 минимални работни заплати за период от поне 90 дни. Според предложението на ПП-ДБ неплатежоспособност се прогласява, когато длъжникът не може да изплати задължения, възлизащи на над 24 минимални заплати за период от повече от 12 месеца. А правителственият законопроект е за поне 10 минимални заплати за повече от 6 месеца.

И трите проекта предвиждат процедури, при които по молба на длъжника съдът може да прогласи неплатежоспособност и да открие производство, в рамките на което се назначава управител/синдик на имуществото на длъжника. Управителят уточнява кредиторите и организира погасяването на дълговете за определен период от време.

По законопроектите има редица становища от заинтересовани страни, включително критични, които засягат множество спорни въпроси – кой може да се възползва от тази възможност, какво е определението за неплатежоспособност, по какъв начин да се покриват разходите в производството, как да се опрости процедурата, какво да е възнаграждението на синдика и т.н. Тези въпроси ще се уточняват между първо и второ четене.