С почти пълно единодушие Народното събрание одобри проект на Закон за несъстоятелност на физическите лица, внесен от бившия служебен кабинет. С него депутатите се надяват да разрешат проблема с „вечния длъжник“ - изпадането в неразрешима ситуация на задлъжнялост от страна на редови граждани. Той влиза в списъка със закони, които страната ни трябва да приеме по линия на Плана за възстановяване и устойчивост, по който България очаква евросредства.
През последните години са правени нееднократно опити да бъде прокаран закон за личния фалит, но досега те бяха неуспешни. Същият законопроект например беше внесен от служебното правителство в края на миналата година, но тогава само премина през обсъждане в комисиите. Днес беше първото четене на законопроекта и депутатите се заканиха да го подложат на задълбочени редакции, преди да го обсъдят на второ четене. Засега обаче той събира солидна парламентарна подкрепа – за него гласуваха 163 депутати от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, „Възраждане“, ДПС, БСП и ИТН. Против нямаше, само 6-има „въздържали се“ от ДПС, като от движението не обясниха скептицизма си спрямо предложението.
В мотивите към законопроекта се напомня, че през 2020 г. беше въведена 10-годишна давност за дълговете на физически лица с промени в Закона за задълженията и договорите. Тогава също се твърдеше, че това ще реши проблема с „вечния длъжник“. Сега обаче в мотивите се заявява, че тъй като давността не се прилага служебно, неплатежоспособните длъжници трябва да преминат през тежки съдебни и извънсъдебни процедури, което може да бъде непосилно за тях.
Законопроектът за личния фалит засяга добросъвестни длъжници, които не са търговци или предприемачи, и искат доброволно да влязат в процедура по несъстоятелност. Като неплатежоспособни проектозаконът определя длъжници, които не са в състояние да погасят дългове на стойност над 10 минимални работни заплати (или 7800 лв., по настоящия размер на възнаграждението – бел.а.) за период от повече от 6 месеца. Всичките им задължения могат да бъдат обединени в общо съдебно производство.
Процедурата стартира при множество условия – например, длъжниците да не са осъждани за престъпление срещу кредиторите или срещу финансово-данъчната система, да не са получавали доходи през последната година и т.н. Масата на несъстоятелността обхваща цялото имущество на длъжника, както и една втора от това, което притежава с брачния си партньор. Съдът определя издръжка на длъжника и неговото семейство - „за задоволяване на жизнените потребности“, която не може да бъде по-малка от една минимална заплата.
МНЕНИЯ
При обсъждането на проекта днес Надежда Йорданова от ПП-ДБ посочи, че законът е изключително необходим, тъй като дава втори шанс на хората, които са изпаднали в неплатежоспособност. Тя обаче призова да се направи по-бързо производството за длъжника. Сходно съображение изрази Петър Петров от „Възраждане“, според когото трябва да има диференцирани процедури, като най-бедните да получават максимално бързо производство. Той предупреди, че ако се приеме законът, банките ще вдигнат лихвите по кредитите, и затова трябва да се помисли и за подобни последствия от новото законодателство. Бранимир Балачев от ГЕРБ-СДС заяви, че проектът трябва да се разгледа от работна група много подробно преди второто четене, за да се намери по-добър баланс между интересите на физическите лица и кредиторите, така че да не се стигне до злоупотреба с право.
