От утре земеделските стопани, отглеждащи слънчоглед, могат да кандидатстват за спешната финансова помощ от 16 млн. евро, отпусната от Брюксел като компенсация за безмитния внос на украинското зърно.
Всички стопани, които са имали площи от слънчоглед през миналата година, могат да кандидатстват до 22 август, а парите ще бъдат преведени през септември. Ставките за отделните производители ще станат ясни след приключване на приема и след проверка на документите на кандидатите, но се очертава индикативна помощ от около 72.50 лв на хектар.
"Тези пари са крайно недостатъчни, но ние, зърнопроизводителите, никога не сме твърдели, че помощите или субсидирането са нещото, което може да помогне на бранша. Имаме нужда от справедлива цена и пазар на продукцията, а не от подпомагане", коментира пред телевизия BGonair Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите и съветник на министъра на земеделието.
От думите на Проданов стана ясно, че производителите на слънчоглед очакват местните заводи за олио да изкупят суровината им, тъй като износът на слънчогледово семе продължава да бъде проблем. Все пак те се надяват да бъдат подпомогнати заради конкуренцията на евтиния украински внос и с още 32 млн. лв. от националния бюджет.
Зърнопроизводителите настояват още за удължаване на срока на действие на забраната за внос зърно от Украйна до края на годината. Европейската комисия засега е удължила забраната до 15 септември като тя важи за пет държави в ЕС - България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия. За удължаване на забраната до края на годината се обяви и новият министър на земеделието Кирил Вътев.
Забраната за внос на пшеница, рапица, слънчоглед и царевица от Украйна обаче не е достатъчна за родните зърнопроизводители. Те настояват в забранителния списък да влезе и вноса на рафинирано и нерафинирано олио. Само така според тях щял да се реши проблемът с пълните все още складове със слънчоглед от миналогодишната реколта.
Засега обаче Еврокомисията не е показала, че смята да удължи ветото за украинския внос в петте страни членки.
"Продължава проблемът с реализацията на миналогодишния слънчоглед. Все още 690 хил. тона има в складовете от стара реколта при очаквана нова реколта от около 2.1-2,2 млн. тона, чието прибиране ще започне до месец. Ние реално имаме слънчоглед за още една година потребление на нашите преработвателни фабрики", посочи Проданов.
Той коментира, че ако за пшеницата, ечемика и рапицата проблемът с пълните складове не се е усетил при прибирането на новата реколта, то със сигурност няма къде да се прибере слънчогледът и царевицата, ако в следващите седмици не се продаде зърнена продукция.
Износът на слънчоглед като семе продължава да е трудна задача за бълграските производители, защото пазарите им са намалели. Повечето държави предпочитали да внасят директно рафинирано или нерафинирано олио, стана ясно от обясненията на Проданов.
"Ние трябва да намерим начин да реализираме нашата продукция на местния пазар. Това е единственият начин към момента", смята съветникът на земеделския министър.
Проданов обаче не коментира на какви цени очаква българските производители на олио да изкупят слънчогледовото семе и как това ще се отрази на цената на крайния продукт. Себестойността на непродадения миналогодишен слънчоглед е над 1000 лв. за тон, но сега на борсите семето се изкупува за 600-700 лв. През миналата година и до момента спадът на цените на олиото бе именно, защото преработвателните заводи у нас купиха евтина суровина от Украйна. Освен това в търговската мрежа се продава и евтино украинско олио.
Зърнопроизводителите посочват и друг проблем - липсата на адекватна растителна защита на фона на все по-неблагоприятните климатични промени. Проданов обясни, че Европейската комисия налага забрана за използване на редица растителни препарати, което се отразява пряко върху производствените добиви. В същото време подобни забрани не важат за Украйна и там растителната защита била по-добра.
ПО-СЛАБА РЕКОЛТА
За капак зърнопроизводители се оплакаха и от по-слаба реколта тази година.
"Валежите бяха в периода на узряване на пшеницата, а не в моментите, в които имаше нужда", каза Проданов. Големите горещини от над 40 градуса пък "прегорили" слънчогледа.
Все още няма обобщени данни за количествата прибрана на пшеница. Тези дни от областна дирекция "Земеделие" в Добрич публикуваха информация, че жътвата на пшеница в Добруджа е приключила и са ожънати 1 139 970 дка при среден добив 562,4 кг на декар.
"При слънчогледа и царевицата положението е много притеснително. Колеги вече са започнали да жънат на места слънчоглед - добивите са от 50 до 100 кг. Каквато и да е цената, а тя е с 50-60% надолу от миналата година, няма да покрие разходите", оплака се Проданов.
Все пак засетите площи са огромни и страната ни произвежда много повече слънчоглед и пшеница от вътрешното потребление.
