Проектът на бюджета за 2024 г. няма буфери и създава предпоставки за дисбаланси в икономиката. Освен това има разминаване между паричната политика, която водят БНБ и ЕЦБ за овладяване на инфлацията, и фискалната политика на правителството. Това обяви управителят на БНБ Димитър Радев по време на заседанието на бюджетната комисия в парламента, на което проектозаконът за държавния бюджет за догодина бе приет на първо четене.
Основният финансов закон на държавата бе подкрепен от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС и отхвърлен от БСП, Възраждане и ИТН, като всички политически сили обявиха, че ще предложат промени за второ четене.
Управителят на БНБ Димитър Радев препоръча разходната част на бюджета да бъде по-рестриктивна, а бюджетният дефицит - по-нисък. Дори при 3% дефицит, който е границата на Маастрихтските критерии за влизане в еврозоната, има предпоставки за макроикономически дисбаланси, смята шефът на БНБ.
Той посочи, че докато ЕЦБ и БНБ водят антиинфлационна политика с повишение на лихвите и на минималните резерви на банките, за да се обере излишната ликвидност на банките, то проектът на правителството с високо ниво на разходи и дефицит ще изиграе точно обратната роля.
Според централната банка дефицитът е добре да бъде в рамките на 1% през следващата година и да се намалява до нула в следващите три години. "Разбирам, че нулев дефицит за 2024 г. не е реалистично, защото няма такива нагласи в Народното събрание и в обществото, но трябва да се предвиди ясен тренд за неговото намаляване - нещо, което не виждаме в тригодишната прогноза", каза Радев.
Управителят на БНБ посочи, че не вижда буфери в бюджета. Според него те може да бъдат в две направления. Едното е да се въведе ограничение от 10% при ангажиментите за разходите. Идеята е 10% от разписаните разходи на държавните и общинските структури да се правят в последното тримесечие, само ако рисковете пред приходната част на бюджета не се сбъднат.
Другият буфер може да бъде фискалният резерв, в който обаче трябва да има повече пари и затова е необходимо да се завиши минималният, неснижаем размер на резерва, смята шефът на БНБ.
"Минималният размер на резерва остава 4.5 млрд. лева, колкото е в момента, но това обезпечава парите само на Сребърния фонд, в който има 4 млрд. лв., плюс текущи ликвидни нужди на бюджета, които не може да стигнат и за един месец", посочи Радев. Той припомни, че първоначално Фискалният резерв е обезпечавал и другите фондове със специално предназначение, както и текущи ликвидни нужди на държавата за поне два месеца.
Все пак управителят на БНБ отбеляза и положителни неща свързани с план-сметката на държавата. Първо, нормализиран е бюджетният процес и се очаква до края на годината да имаме приет бюджет. Второ - има заложена ясна цел за влизане в еврозоната. Друго предимство е опитът за повишаване на прозрачността на капиталовите разходи на държавата.
ПРИОРИТЕТИ
В началото на заседанието финансовият министър Асен Василев представи накратко параметрите на бюджета за догодина. "В бюджета е предвиден растеж на БВП до 3.2%. Предвидени са 10 млрд. лева за публични инвестиции, което е рекорд. Очакваме инфлацията догодина да продължи да се забавя до 4.8% средногодишно. Минималната заплата се вдига на 933 лв., а доходите в бюджетната сфера с 11%, което двойно повече от инфлацията. Данъчната политика се запазва, с изключение на 15% данък за големите предприятия. Бюджетът е разчетен при 3% касов дефицит, което напълно покрива Маастрихтските критерии и по-този начин се спазват всички условия за членството на България в еврозоната", каза Василев.
"С този бюджет искаме България да се придвижи напред по доходи. Не трябва да поддържаме евтина работна ръка. Никоя държава не е станала богата с евтина работна ръка", подчерта още финансовият министър.
Според него голямото предимство на бюджета е, че капиталовата програма е ясно разписана със списъци на държавните и общинските проекти, които трябва да бъдат финансирани. Василев припомни, че години наред капиталовите програми в предишните бюджети са се използвали за буфер и планираните инвестиции не са се реализирали. По думите му това е довело до значително изоставане на България от Румъния, а и от всички държави от ЕС.
"Цялостното инвестиране на капиталовата програма ще гарантира ръст на БВП по-голям от 3.2%, както и ръст на доходите на всеки един човек. В бюджета има и сериозни средства за социални плащания и за здравеопазване", посочи финансовият министър.
ЗА И ПРОТИВ 3% ДЕФИЦИТ
Дебатът при първото четене на бюджета във финансовата комисия беше основно "за" и "против" приемането на бюджети с дефицити от 3% в следващите три години.
"Дефицит от 1% означава политика на стабилната бедност и оставане на опашката на Евросъюза. Ако искаме реално България да настигне Европа, това означава да правим нещо по-различно от това, което сме правили до момента", подчерта финансовият министър Асен Василев. Според него политиката трябва да е към по-големи инвестиционни разходи на правителството и привличане на свежи капитали. Дефицитът и новите дългове няма да се ползват за текущи разходи, а за капиталови, каза Василев.
Против тази политика се изказаха депутатите на ГЕРБ и ИТН.
От ГЕРБ настояха задължително за 2025 и 2026 г. планираните 3% дефицити да бъдат коригирани надолу. Красимир Вълчев обяви, че не приема страната ни да премине от досегашните рестриктивни фискални политики към хронични дефицити. "Тези политики водят до висока инфлация и обезценяване на спестяванията на хората. Гърция е пример за политика на илюзорното богатство. Това да харчиш повече, не значи, че ще забогатееш", каза Вълчев и призова Василев да преосмисли политиката си. Защото по-благоразумно е бюджетът да осигурява стабилност за бизнеса и хората и да не им се обезценяват спестяванията. "Ако в следващите 20 години вие останете министър на финансите, колко процента ще стигне държавния дълг спрямо БВП", попита той Василев.
"Имаме финансов министър левичар, за който няма проблем да харчи. Това е добре за синдикатите и БСП, добре и за ГЕРБ и ДПС заради огромните капиталови разходи и финансирането на общините им", коментира Тошко Йорданов от ИТН. Той разкритикува управляващата коалиция, че за поредна година прави неуспешен опит да изсветлява ресторантьорския бизнес и за постоянно увеличаващата се административна тежест за бизнеса и тормоза на НАП.
Коалиционните партньори на ПП от "Демократична България" се опитаха да защитят високия дефицит, който се залага догодина. Мартин Димитров призова: Ако през 2024 г. имаме все пак по-добра събираемост, то нека се разберем, че половината от тези допълнително събрани пари ще се използват за намаляване на дефицита.
Интересно признание направи депутатът от ДПС Йордан Цонев, който преди години бе депутат от СДС. Той обясни, че наблюдавайки какво се случва в страните от ЕС и еврозоната, коренно е променил вижданията си каква финансова политика трябва да води страната ни.
Цонев напълно подкрепи тезата на министъра на финансите, че страната може да поддържа по-висок дефицит и да увеличава дълга, ако тези пари отиват за инвестиции. "Можем ли с приходите от тази година да направим нулев дефицит? Да. Като орежем капиталовите разходи. Нужно ли е да го правим? Категорично "не". В последните години се придържахме към нулеви дефицити и оставяхме ГЕРБ да строи магистрали с европари. Какво щеше да стане, ако го бяхме правили с заеми - щяхме да имаме инфраструктурата на Гърция, Италия, Испания и другите страни в ЕС с високи нива на дълга спрямо БВП. Ако строим инфраструктура само със собствени средства, никога няма да я построим", каза Цонев. И заключи: Да не абсолютизираме дефицита. Посоката е правилна. Беден си като ходиш по такива пътища. Дълг се връща с дълг, плащат се само лихвите.
ДПС подкрепя и приходната част на бюджета, въпреки критиките, че е нереалистично оптимистична. "Приходите са много напрегнати. Но сме се нагледали на бюджети, при които приходите са подценени, за да се харчат в края на годината", посочи Йордан Цонев.
Подобна теза развиха и от БСП. Румен Гечев възропта, че нито една от развитите държави не поддържа нулев дефицит. А повод призивите за стабилност, той каза: "Беднякът, който рови в кофата за боклук, сигурно е много доволен, че бюджетът е стабилен и няма никакъв дълг".
