Нито едно от средните предприятия у нас не е получило още своите от 30 000 до 150 000 компенсации заради затруднена дейност в условията на пандемията, забавянето вече е от близо 1 година. Това съобщи днес пред БНР председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.
За схемата за подпомагане на средните предприятия със средства от ОП "Иновации и конкурентоспособност" се заговори още през пролетта. През август близо 1700 фирми кандидатстваха за безвъзмездна помощ в размер на 30 000 до 150 000 лв., които бяха оценявани месеци наред, като до момента все още нито една от одобрените фирми не е получила парите. "Говорим за тези фирми, които са пострадали със спад от над 20% на продажбите. Закъснението вече ще стане една година и то не може да бъде наваксано. Парите, които още не са получили като подкрепа за първата вълна, са похарчени предварително. Очакването им от съконтрагенти и от кредитори само отлага обявяването във фалит. Ситуацията никак не е розова", заяви Велев.
Според него постоянното отлагане на компенсирането на тези компании ще доведе дотам, че няма да има кого да се компенсира. А запазените работни места по мярката 60/40, всъщност ще изчезнат, защото ще бъдат затворени предприятията и те няма да има къде да се върнат", прогнозира той.
В същото време Велев разкритикува липсата на средства в подкрепа на иновациите и инвестициите. "Вече трета година ОП "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) не прави нищо за иновациите и конкурентоспособността", смята Васил Велев. Според него "сега предстоят избори и всички ще обещават големи заплати, но заплатите се изработват - за да растат заплатите, доходите, стандартът, трябва да има инвестиции, а нищо за подкрепа на инвестициите в последните години не се прави". Вместо средствата по ОПИК да насърчават инвестициите, те се използват за подкрепа на ликвидността в кризата срещу коронавируса. "Това пренасочване на средства в средносрочен план лишава икономиката от подкрепа на конкурентоспособността, което е недалновидно", допълни Васил Велев.
Освен затворените бизнеси има много, които формално не са затворени, но имат срив и спад на продажбите над 50%, категоричен е Велев. Затова бизнесът ще разчита на доброто планиране и бързия старт на новите оперативни програми. По думите му бизнесът очаква поне 1/4 от средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост да се заделят за подкрепа на инвестициите в икономиката, вместо сегашните под 8%.
ИЗБОР ЗА ВАКСИНИ
"Важно е да има възможност хората да избират ваксини и в този процес да се включат и предприятията и работодателите - за бизнесите, където това е по-необходимо", изрази мнение Васил Велев. "Ние нямаме регистрирани ваксини, които се използват в цял свят, но в Европа, кой знае защо, не бързат да се регистрират руски, китайски ваксини. Ако всички, които вършат работа, се регистрират и има свобода за техния внос и прилагане, този процес би могъл да бъде ускорен значително. И по линия на нашите контакти, които бизнесът има, със свои партньорски организации от тези страни", коментира той. По думите му е странно, че в бюджетната сфера, където се очаква хората също да работят, те нито искат да работят присъствено, нито искат да се ваксинират. "Трябва да изберат едно от двете", смята той.
ИНИЦИАТИВА
Четирите от националните работодателски организации - АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, започват поредица от срещи с политически партии по повод предстоящите парламентарни избори. "Ще поканим на разговори тези политически сили, които според социологическите проучвания имат шанс да надхвърлят 4%-овата бариера за влизане в парламента", обяви Васил Велев.
Работодателските организации искат да представят пред политиците своите приоритети и да чуят дали те ги споделят. Днес те представиха на пресконференция кои са най-важните според тях мерки и политики, които страната ни трябва да следва.
За бизнеса първи национален приоритет е влизането на България в ОИСР, в Шенген и в еврозоната. "Данъчният модел трябва да бъде съхранен, защото е доказал, че работи много добре", заяви Радосвет Радев, председател на БСК. По думите му държавата продължава да е длъжник на хората и фирмите за електронното управление. "Видя се, че липсата му е пречка за по-лекото преминаване през кризата, предизвикана от коронавируса", каза Радев. Той се обяви още за "смислени мерки срещу екологичния рекет, провалил много инвестиции", както и за облекчаване на процедурите за свързване на фирмите към ВиК и електропреносните мрежи.
"Нищо не се случва в държавния енергиен сектор, никакви реформи, само разхищения и несвойствени дейности, за които плаща частният сектор", заяви Кирил Домусчиев, председател на КРИБ. Затова работодателските организации ще настояват да се предприемат всички мерки, които да осигурят прогнозируеми и нормални пазарни цени на енергията за индустрията.
Работодателите не се отказват от старите си искания да отпадне обезщетението на първите три дни болнични, което плаща работодателя, както и за въвеждане на прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата. "Отмяната на обзещетението, което сега плаща работодателя за първите три дни от болничния, е универсална мярка за подкрепа на всяка фирма в кризата, Още не е късно да се направи", смята Цветан Симеонов, председател на БТПП. Той постави въпроса и за ускоряване на процедурите за внос на работници, както и за стимули българите в чужбина да се завърнат в страната.
