Ефектът върху българската икономика от европейските санкции върху Русия не е съществен. Износът на България за Русия е паднал с 2%, но и преди да започне войната с Украйна той е много нисък, а стокообменът ни с Русия през последните десет години е едва 5-6% от общия стокообмен.
Това отчете министърът на икономиката Никола Стоянов по време на изслушване в парламента, поискано от "Възраждане". Той посочи, че стокообменът между България и Русия през 2021 г. е бил 4 млрд. долара, а през 2022 г. е 6 млрд. долара. Този ръст се дължи на дерогациите, които България има за внос на руски петрол, както и че част от стоките не са засегнати от забраните на Европейската комисия. Вносът от Русия е нараснал с 80% миналата година и той е малко над 10% от целия внос на България. България внася от Русия предимно суровини и много от тях са борсови стоки. След въвеждане на санкциите се забелязва завишаване на вноса на метали, дървен материал и др. от други трети държави, коментира Никола Стоянов. Все пак отделни предприятия, които са били силно обвързани от вноса на суровини от Русия или с износа, са пострадали по-сериозно.
От "Възраждане" поискаха подробен анализ по сектори какво е въздействието на наложените санкции до този момент.
Министър Стоянов обясни, че е рано да се каже какви са ефектите по сектори. Санкциите са въведени сравнително наскоро, а при всички тях важи правилото, че сключените преди това договори продължават да действат до изпълнението им. Имало предположения и за презапасяване с някои руски стоки в очакване на въвеждането на санкции върху тях.
"Мога да уверя, че при обсъждането на всеки пакет санкции срещу Русия министерството на икономиката прави прогнози и отчита какъв би бил ефектът от този санкционен пакет. Където преценим, че има опасност българската икономика да бъде засегната сериозно, сме взели отношение - например е постигната дерогация", обясни министърът на икономиката. И даде пример с вноса на руски природен газ и нефт, който заема относително голям дял от общия внос на тези продукти в страната. За последните пет години делът им е между 68 и 88% за природния газ и 62-79% за нефта.
"Това прави българската икономика силно зависима от Русия, затова бих определил като ключово постигането на две дерогации в тази област, това е много важно за българската икономика", каза министърът. Според него именно заради дерогацията днес горивата у нас били едни от най-евтините в Европа. "Дерогацията е в сила до края на 2024 г. и това време трябва да бъде пълноценно използвано", каза Стоянов.
По повод поискана информация за последния, 11-и пакет санкции срещу Русия Николов обясни, че той все още е обект на преговорите между страните-членки и се уточняват позициите.
"България ще подкрепи солидарно въвеждането на 11-тия пакет санкции", каза министърът. По думите му те са насочени основно към ограничаване на възможностите за заобикаляне на досегашните санкции чрез реекспорт на забранени изделия и технологии към Русия от трети страни. Голяма част от информацията относно обсъжданията на новия пакет санкции между страните членки на ЕС е чувствителна и не може да бъде споделена в публично обсъждане в пленарна зала, каза Стоянов.
Българската държава стриктно спазва задълженията по въведените европейски санкционни пакети срещу Русия и следи за всички опити за заобикалянето им, увери още служебният министър на икономиката. Той не отговори конкректно дали има информация за компании, които използват територията на България, за да избягват санкциите.
Според Николов има достатъчно механизми за прилагането на санкциите у нас. Българските служби заедно с Министерство на финансите и останалите институции следят за прилагането им и за опити те да бъдат заобиколени. Мога да кажа, че е имало такива съмнения или установени такива случаи, на които веднага сме реагирали", каза министърът, но не даде повече подробности.
В края на изслушването на министъра на икономиката Даниел Митов от ГЕРБ-СДС повдигна темата какво се случва с комплекса "Камчия", който е собственост на поставеното под санкции правителство на Москва. Митов обаче не отправи директен въпрос, така че остана неизяснено каква е съдбата на тези активи.
Даниел Лорер от "Продължаваме промяната" апелира да се изработи и приеме закон за прилагане на санкциите срещу Русия в Бъгария, който да търси отговорност и наказания за всички, които не ги спазват. Подобен закон са приели в Чехия и Германия, посочи Лорер. Той не се съгласи с констатацията, че санкциите срещу Русия не са се отразили на икономиката. "4.5 млрд. лв. изхарчихме за компенсации за бизнеса заради скъпия ток, защото Путин реши да нападне Украйна. Тези пари можеха да отидат за построяване на детска болница или някоя магистрала", посочи Лорер.
От БСП също не се съгласиха, че от санкциите срещу Русия не се отразяват на българската икономика. Бившият министър на туризма Христо Проданов припомни за липсата на руски туристи у нас, които преди войната в Украйна и преди пандемията са достигали до 500 000 годишно.
