20 май се очертава доста напрегнат за сферата на образованието. Освен традиционните матури по профилиращ предмет, за идния понеделник са планирани и сериозни протести. Университетите у нас ще затворят предупредително врати за един ден в знак на протест срещу все още неувеличените заплати на преподавателите в държавните висши училища. В същия ден и синдикатите обявиха начало на ефективни стачни действия.
Причина за тях са обещаните, но неизпълнени ангажименти на правителството за увеличение на заплатите на университетските преподаватели. В бюджета за 2024 г. са заделени 39 млн. лв. за скок на възнагражденията на академичния състав от 1 януари, но все още университетите не са получили и лев. Отделно от това, с приетите преди седмици промени в закона за висшето образование университетските заплати се обвързаха със средните за страната. Те предвиждат минималната заплата за асистентите да е поне 125% от средната за страната, което означава, че от 1 април тя би трябвало да стане 2516 лв. Също така промените предвиждат средната заплата на академичния състав в държавните висши училища да е не по-ниска от 180% от средната заплата за страната, а стипендиите на докторантите да са поне 150% от минималната заплата за страната. За целта са нужни към 150 млн. лв., които обаче финансовото министерство не отпуска.
"С огромни усилия през март тази година, с изменение на закона за висшето образование, по настояване на цялата система, са приети правила, обвързващи предвидените средства от държавния бюджет за образование и наука с определен минимален процент. Трудовите възнаграждения на академичния състав на държавните висши училища са фиксирани спрямо средната брутна работна заплата за страната. На фона на ангажиментите, които държавата официално декларира към академичната общност, последва мълчалив отказ да се изпълнят задълженията по него и да осигурят необходимите средства. Държавата, в лицето на изпълнителната власт, отказва да изпълни задълженията си, които законодателната власт й е вменила. Още повече, че държавата през последните години игнорира приноса и значението на частното висше образование за общественото и икономическо развитие на страната", казват от Съвета на ректорите.
Оттам посочват, че от седмици ректорските ръководства и Съветът на ректорите, който ги представлява, безуспешно се лутат в лабиринтите на бюрократичните вътрешни взаимоотношения на държавата, в опит да осигурят това, което самият закон гарантира. "Подобно унизително отношение към знанието не е проявявано никога досега в най-новата българска история. До този момент гласът на академичната общност не достига високи децибели, защото сме водени от вярата, че не силата му, а аргументираността на тезите и исканията са водещи. Подобен подход от наша страна се приема за наивен и неефективен от тези, от които зависи да си свършат работата", казват ректорите. Поради това, "за първи път от началото на Прехода и промяната през 1989 година", българските учени и преподаватели от националните държавни висши училища и част от частните университети ще предприемат ефективни протестни действия.
"На 20 май 2024 г. всички държавни български университети и част от частните университети предупредително няма да отворят врати, като изключение ще се направи единствено за дейности със спешен и неотложен характер", заявява проф. Миглена Темелкова, председател на Съвета на ректорите в отвореното писмо. В него се казва, че 20 май ще е начална дата за стъпаловидни по продължителност протестни действия на всички висши училища до края на семестъра, т.е. протестите ще се изразяват в стъпаловидно нарастване на дните, в които висшите училища няма да работят. "В тези действия може да бъде включено и реално блокиране на ключови артерии в страната", предупреждават оттам.
На 24 май всички преподаватели, учени, изследователи, работещи в българските висши училища, ще се включат в шествията по повод празника с протестни ленти на реверите, в израз на несъгласие "с пълното разминаване между думите и делата на българските политици и държавници".
Ректорите призовават за разбиране и подкрепа от цялото българско общество и най-вече от студентите и докторантите. "Нашите действия не са резултат на моментна емоция, а на дългогодишно потискано недоволство, превърнало се вече в оправдан гняв", изтъкват те.
НЕГЛИЖИРАНЕ
"Преподавателите, учените и служителите в администрацията на висшите училища са гръбнакът, които формира т. нар. „елит на нацията“. Необходимо е грижата за българската наука и образование да е изведена като основен национален приоритет в политиките на държавата. През последните 3.г. средствата от брутния вътрешен продукт, предвидени за финансиране на българските университети, драстично намаляват. Трудовите възнаграждения на преподаватели, асистенти, доценти и професори са унизително ниски и неконкурентни спрямо тези на лица, заемащи позиции, изискващи не толкова висок образователен и интелектуален ценз (и несъпоставими с възнагражденията на колегите от Европейските образователни институции)", казват в писмото си от Съвета на ректорите. Те посочват, че отдавна най-талантливите млади хора на България не избират кариера в науката. Наблюдава се и текучество на хабилитирани лица към педагогически професии и ангажименти в системата на средното образование, и други, които не са свързани с образованието. "В същото време системата претърпява положителни вътрешни трансформации. Според официални данни на независимите рейтингови класации публикационната активност и цитируемост на българските учени в престижни международни реферирани и индексирани издания през последните 5 години се повишава не в проценти, а в пъти", казват ректорите.
