Демографската криза е ударила много сериозно частните университети и по естествен път е свила пазара след ударното нарастване на броя на студентите през последните години. От 2010 г. насам, когато бе достигнат пик в обхвата във висше образование, броят на студентите, записани в частни университети и колежи, е намалял с 50%. Така записаните през учебната 2018/2019 г. студенти в частни университети са едва 28 573. Спадът от 2010 г. насам държавните университети е по-малък - 11,8%, което говори за преориентиране на намаляващия брой младежи към по-достъпното като заплащане образование.
Това показва анализът на статистиката за броя на приеманите студенти в последните години. След либерализацията на приема броят на студентите ударно се разрастна, но от 2010 г. започна да намалява - както заради демографскката криза, така и заради ориентация на кандидатстващите в чужди университети.
285 265 е бил общият брой на студентите през учебната 2010-2011 г. (всички степени на висше образование), сочат данните на НСИ. 227 921 от тях са били записани в държавни университети, 57 344 - в частни (20.1% дял). През 2018/2019 година студентите в държавните вузове вече са 200 891, а в частните - 28 573 (12,4% дял от всички студенти). Това ниво при частните университети е далеч под броя на студентите в тях отпреди либерализацията на приема през 2007 г., когато основен критерий за определянето на местата стана капацитетът на вузовете. За учебната 2006/2007 студентите в частни училища са били 50 685. От 2006 г. насам частните висши училища са се увеличили само с 1 - университета в Перник.
Европейският политехнически университет в Перник е сред частните университети с голям спад в броя на студентите (б.р. - данните по университети вече са от рейтинговата система на висшите училища). Обучаваните тук са намалели от 197 през 2012 г. (най-ранната година, за която има данни) на 67 през 2019 г. или спад от 66%. С 59% спад е и Колежът по мениджмънт, търговия и маркетинг в Сфия, който през 2019 г. отчита 683 записани при 1671 през 2012 г. С най-голям срив в броя на обучаваните студенти е Европейското висше училище по икономика и мениджмънт в Пловдив - тук студентите са намалели от 2916 през 2012 г. на 408 през 2019 г. Близо 68% спад за периода отчита и Международното висше бизнес училища в Ботевгард с 1846 студенти през 2019 г., студентите в Бургаския свободен университет са намалели с 57% до 1847 души. Нов български университет е сред частните училища с по-малък спад - 30%, като обучава през 2019 г. 8623 студенти срещу 12 379 през 2012 г. Студентите в Американския университет в Благоевград са намалели от 1438 на 1108 (23%).
За сравнение - при държавните университети с един от най-големите спадове е Стопанска академия в Свищов, където студентите са се свили почти наполовина - от 11 733 през 2012 на 4628 през 2019 г. (60%). Голям е отливът и при друг университет с икономически профил - Икономическия във Варна, където студентите са намалели с 48% до 7420 души. На този фон УНСС запазва позиции и е със 20 397 студенти при 20 312 за 2012 г., което говори за преориентация на кандидат-студенти към София. При широкопрофилните университети най-голям спад има в Югоздападния университет - 40%, като студентите тук през 2019 г. са 9 442 при 15 868 през 2012 г. Намалението при Софийския университет е от 20,7% (23 819 студенти през 2012 г. срещу 18 870 през 2019 г.), като е най-малко за групата. При университетите с по-технически профил позиции запазва Тракийският университет в Стара Загора, Техническият университет в София е с 21% спад (10 314 студенти през 2019 г.), ТУ-Варна отчита намаление от близо 25%. При университетите с профилиране в естествените науки МГУ отчита минимален ръст, УАСГ е със спад от 41%.
