Десетокласниците ни едва минават прага за тройка по математика. Средният им резултат от националното външно оценяване по този предмет е едва 33.1 точки от 100 точки, което е с 1.5 т. по-ниско от м.г. Това показват резултатите от НВО-то в 10. клас за 2024 г., представени днес в министерството на образованието.

Над 52 000 ученици се явиха на национално външно оценяване по български език и литература, а близо 51 000 - по математика. Около 2500 младежи не са се явили на изпитите.

Прагът за тройка на изпита е 30 точки, което означава, че средната оценка по математика на завършващите т.г. 10. клас е Среден 3. По български език десетокласниците се представят по същия незадоволителен начин като миналата година - средният им резултат от изпита по този предмет е 49.4 т. от 100 точки. 

Министър Цоков припомни, че в края на миналата година МОН пое ангажимент да започне плавна промяна във формата на изпитите за националното външно оценяване. По думите му тя е стартирала от тази година с въвеждането на повече практическа насоченост в тестовете на десетокласниците, без да се излиза от учебното съдържание за 10. клас. Така, т.г. близо половината от задачите за 10-класниците са били с практическа насоченост и интегрални, т.е. свързани с познания и по други учебни предмети. По български например е нямало нито една задача, свързана с възпроизвеждане на факти. По тази причина според МОН сходните резултати спрямо миналата година се отчитат като добър знак. "Не си въобразявахме, че резултатите могат да скочат изведнъж при близо 50% различен формат на задачите, но нямаме рязко спадане. За нас е важно да резултатите да са устойчиви", коментира образователният министър проф. Галин Цоков. По думите му ако в клас се акцентира повече на задачите с практически характер, то догодина може да се очаква учениците да се справят по-добре.

Министърът припомни, че се предвижда от следващата учебна година подобен да е форматът на НВО и за децата от 4. клас. Учениците, които в момента завършват 5. клас, ще бъдат първият випуск, който ще се яви по новия формат на изпита след 7. клас (през учебната 2025/2026). "Промените в образованието трябва да се основават на анализ, предвидимост и еволюция на натрупания опит. Затова и направихме този план, за да имат време учениците да се адаптират към новия формат на изпит и да бъдат още по-успешни на него, защото целта е да измерваме знания и умения, приложими в живота", обясни министър Цоков.

Изпитът в 10. клас не е така ключов като този в 7. клас, с оценките от който се кандидатства за гимназия. Той е важен преди всичко за тези десетокласници, които учат в обединени училища (които са до 10. клас) и съответно трябва да кандидатстват с резултатите от изпитите в друго средно училище, предлагащо обучение до 12. клас. Такива ученици са доста малко на брой. Резултатите на останалите би трябвало да се използват от министерството за диагностика, анализ на постиженията и набелязване на мерки за подобрение.

За разлика от изпита в 7. клас, за който масово учениците ходят на частни уроци, десетокласници почти не се подготвят специално за този тест, а се сещат за него към края на годината. В този смисъл резултатите им изглеждат по-обективни от гледна точка на измерване на реално наученото в училище. Експерти обаче отдавна предупреждават, че изпитите у нас - в края на 4, 7, 10 и 12. клас не се изготвят спрямо правилата на науката за правене на стандартизирани тестове, нямаме валидиращи процедури и съответно не можем да направим съпоставяне в сложността на тестовете през различните години, т.е. резултатите не са съпоставими.

Български език

От МОН обясниха, че задачите в теста по български език, проверяващи уменията за четене и интерпретация на текст, залагат на два различни източника - непрекъснат текст и таблица. Те са изцяло прагматични, близки до ежедневието на учениците и правят връзки с биология и здравно образование, физика и астрономия, химия и опазване на околната среда и география и икономика. С тях се проверяват умения за анализиране и критично оценяване на проблеми и идеи, за изграждане на теза и подкрепата й с аргументи, за познаване и прилагане на книжовно-езиковите норми, посочват от МОН.

Около 90% от десетокласниците, които успешно определят тема на текст, свързан с ежедневието, извличат информация и се ориентират в смисъла му. Буди притеснение обаче фактът, че повече от 50% от учениците се затрудняват да определят мотив в изучен художествен текст, с който разполагат по време на изпита. В допълнение - при свободните отговори на литературните задачи се наблюдават неуместни употреби на думи поради непознаване на лексикалното им значение. Около 90% от учениците работят по задачите със свободен отговор, като постижимостта на тези въпроси е средно около 60%.

Математика

В близо половината от задачите по математика (47%) са били представени практически ситуации - скорост на движение, среден успех, спортно състезание, конструиране на съоръжения, финансова грамотност, височина на недостижими обекти. С тях се проверяват умения за оценка на ситуация и представянето й чрез формули и конструкции, идентифициране и решаване на проблем, избор на решение и аргументирането му, приложение на математически модели в практиката, разпознаване на зависимости и закономерности, логическо и пространствено мислене, наблюдателност и умения за работа с числа и числови редици.

Десетокласниците се чувстват най-уверени при решаването на традиционни задачи, свързани с път, скорост и време и големина на ъгли в триъгълник. За разлика от предходната година около 2/3 от учениците са се справили успешно и при задачи за разчитане, интерпретиране и оценяване на статистическа информация, предоставена с графики или с диаграми ( задача 3, 5 и 12). Обаче само 1/4 от учениците са се справили със задачи, насочени към финансова грамотност или свързани с конкретна практическа ситуация (задача 9, 10 и 13). Макар и това да са компетентности, заложени в учебните програми, явно са нужни по-целенасочени усилия в ежедневната работа за придобиването им. Първата задача с отворен отговор, отново описваща реална практическа ситуация, е решавана от малко над 1/3 от учениците, като постигнатият от тях среден брой точки е 4.4 от 20 т. Втората задача с отворен отговор е традиционна геометрична задача и е решавана от повече от половината ученици, като и с трите подусловия успешно са се справили само 8.42%.

От МОН представиха и няколко примерни задачи от изпита. В 9-та задача например се изисква учениците да отговорят колко мача ще бъдат изиграни в едно футболно първенство, ако в него участват 10 отбора и всеки от тях трябва да изиграе по един мач с всеки от останалите отбори. Верният отговор е 45, но доста ученици са написали 100. В 10-та задача се казва, че цената на стока се увеличава с един и същ процент в две последователни години, така че от 1 лв. цената й в края на втората година се увеличава на 1.44 лв. От учениците се иска да посочат годишният процент на увеличение на цената - 15%, 20%, 22% или 44% (верният отговор е 20%). 

16-та задача пък представя детски конструктор, който се състои от определен брой елементи. Мишо сглобява елементите на конструктора, като в един ден сглобява с d елемента повече от предния ден. На 12-тия ден Мишо сглобил толкова елемента, колкото общо е сглобил за първите четири дни. На 16-ия ден е сглобил 50 елемента, а на 25-ия довършил сглобяването на конструктора. Пита се колко елемента е този конструктор. Тази задача носи най-висок брой точки - цели 20 (останалите носят по около 4 г.). Средният успех на учениците обаче на нея е едва 4 точки.

По региони

По български език традиционно най-добре се представят 10-класниците от София (средно 56 т.), Смолян (53.9 т.) и Варна (53.32 т.), а по математика - тези от София (39.2 т.), Смолян (39 т.) и за изненада - Ямбол (37.2 т.). Варна остава на 4-то място с 36.9 т. по математика.

Интересни са и данните, показващи разликата в резултатите по региони в сравнение с м.г. Учениците в Перник например подобряват с най-много точки резултатите си по математика, докато най-сериозно влошаване на успеха по този предмет отбелязват учениците в Кърджали, следвани от тези от Добрич, Разград, Благоевград и др. По български най-голямо увеличение в средните резултати отбелязва Ловеч, а най-голямо намаление - София-град, където впрочем намаляват доста и резултатите по математика.

Още данни

Както и м.г., и т.г. 100 точки по български език е получил само един ученик. 100 точки по математика тази година имат 379 ученици, а м.г. - 329. Нула точки по български език миналата година са имали 74 ученици, а тази година - 64. Учениците с нула точки по математика също намаляват - от 168 на 143 души. 100 точки и на двата изпита е получил само един ученик, както и преди година, а младежите с нула точки на двата изпита са се увеличили от 1 на 7 души.