Четвъртокласниците в България влошават леко уменията си по четене. Ако през 2016 г. те са постигнали среден резултат 552 точки от общо 1000 т., през 2021 г. получават 12 точки по-малко, или 540 т. На фона на ковид пандемията обаче и масовото дистанционно обучение, при което 2/3 от държавите влошават точките си, резултатите биха могли да се възприемат позитивно, още повече, че учениците ни задържат нивото си доста над средното и продължават да са по-добри в уменията си по четене с разбиране от връстниците им от доста други държави, не малко от които от ЕС - като Германия, Франция, Австрия, Дания, Унгария и др. Това показват резултатите от Международното изследване на уменията за четене PIRLS 2021 на учениците от 4 клас.
PIRLS е сред най-авторитетните проучвания в света, отчитащо тенденциите в постиженията на учениците. То се провежда на всеки 5 години от 2001 г. През 2021 г. в изследването се включват 57 страни, като България участва за пети пореден път. У нас в него са се включили 4043 четвъртокласници от 151 училища в страната, както и техните 212 учители и 4037 родители. Национален координатор на изследването за България е Центърът за оценяване в предучилищното и училищното образование към МОН. Известно е, че в тази възрастова група българчетата се представят сравнително добре, след което резултатите им катастрофално се влошават в по-горните класове.
PIRLS измерва способностите на 4-класниците да разбират съдържанието на различни текстове, като използват набор от познавателни процеси. Изследва се доколкото учениците могат да четат с разбиране художествени текстове и да извличат и използват информация от научно-популярни текстове. За целта решават задачи с избираем и със свободен отговор към два вида текст - литературен (художествен) и информативен (научнопопулярен). Всяка тестова задача оценява един от следните процеси - доколко учениците могат да търсят и извличат определена информация, да извеждат преки заключения, да интерпретират и обобщават идеи и информация и да правят анализ и оценка на съдържанието, езика и структурата на текста.
Средният резултат по четене на българските четвъртокласници на PIRLS 2021 е 540 точки, който е доста над средното ниво от 500 т. Той е по-нисък от максимума, който сме постигнали през 2016 г. (552 т.), но по-висок от най-слабото ни постижение през 2011 г. (532 т.). Така, българчетата се нареждат на 15-о място сред 57 държави, докато преди 5 години бяха на 11-а позиция от 50 страни.
Лидери по четене вече са не учениците от Русия, а тези от Сингапур, които се изкачват от второ на първо място в PIRLS 2021 със среден резултат от 587 точки. Руските четвъртокласници са на четвърта позиция с 567 т., а пред тях на второ място и трето място съответно са тези от Ирландия (577 т.) и Хонконг (САР) (573 т.). Следват Северна Ирландия (566 т.), Англия (558 т.), Хърватия (557 т.), Литва (552 т.), Финландия (549 т.) и Полша (549 т.). С по-високи постижения от тези на българските четвъртокласници са още връстниците им от Америка, Тайван, Швеция и Австралия. С резултати под нас са държави като Чехия, Унгария, Дания, Норвегия, Италия, Макао, Австрия, Словакия, Литва, Нидерландия, Германия (524 т.) и др. На дъното е Южна Африка с 288 точки, която е понижила представянето си с 32 точки, следвана от Мароко и Египет.
"Резултатът на България показва, че въпреки различното числово изражение (в брой точки), няма статистически значима разлика в постиженията по четене на българските четвъртокласници и тези от Швеция (544 т.), Австралия (540 т.), Чехия (540 т.), Дания (539 т.), Норвегия (539 т.), Италия (537 т.) и др.", коментираха от МОН. Данните показват още, че за първи път учениците ни се справят по-добре на текстовете с литературна цел - за четене с разбиране (макар да са постигнали 544 т. при 551 за м.г.), отколкото на тези с информативна цел - за извличане и използване на информация (538 т. при 554 т. за м.г.) - статистически значима разлика от 6 точки.
7% от четвъртокласниците ни не разбират какво четат
За съжаление се повишава процентът на българските ученици в 4 клас, които не разбират какво четат, става ясно от резултатите, разглеждани от PIRLS през 4-те равнища на способности за четене - напреднало, високо, средно, ниско равнище. Напредналото равнище включва компетентности, които не са обхванати или са слабо обхванати от учебното съдържание и се очаква само малка част от учениците да го достигнат. Високото равнище (550 точки) е това, което повечето ученици би трябвало да са достигнали, а ниското (400 точки) - което всички ученици би трябвало да са достигнали.
Ако през 2016 г. 19% от учениците ни са достигнали напредналото равнище от 625 т., то 5 години по-късно процентът им се понижава до 16% - толкова са 4-класниците у нас, които четат добре, разбират прочетеното и показва умения, надхвърлящи леко изискванията в учебното съдържание. По този показател обаче сме на 5-о място от всички държави - само след Сингапур, Хонконг, Русия и Англия. Високо равнище (550 т.) са постигнали 49% от учениците, докато през 2016 г. те са били 55%, а средно ниво (475 т.) - 78% (при 83% за 2016 г.). Децата, които са се затруднили с ниското равнище (400 т.), т.е. не разбират какво четат, се увеличават от 5 на 7%. В повечето страни с високи постижения, процентът на учениците, които не достигат ниското равнище на постиженията не надминава 5%.
