Френският президент Еманюел Макрон си навлече политическо главоболие, след като правителството под негов контрол прокара закон срещу миграцията, който мина през парламента с подкрепата на крайнодесни депутати. Общо 349 депутати, сред които депутати от центристката коалиция на Макрон, консерваторите и 88 депутати от Националния сбор на Марина Льо Пен, гласуваха във вторник в подкрепа на проектозакона, а 186 бяха против. Макар това да изглежда удобно мнозинство, почти една четвърт от депутатите от коалицията на Макрон се въздържаха или гласуваха против законопроекта.
Дебатът за закона за имиграцията доведе до разриви във френското дeсноцентристко правителство. Неговият говорител Оливие Веран потвърди днес, че министърът на здравеопазването Орелиен Русо е подал оставка в знак на протест. Оливие Веран обаче увери, че няма "министерски бунт". Вестниците „Фигаро“ и „Паризиен“ съобщиха за оставката на Русо, но и двeте издания отбелязаха, че не е ясно дали премиерката Елизабет Борн я е приела. Русо е част от лявото крило в управляващата партия и е противник на по-строгия законов текст, който парламентът прие снощи.
След като миналата седмица опозицията в Националното събрание отхвърли предложението на правителството преди пленарния дебат, комисия от парламентаристи и сенатори потърси компромис. Правителството направи значителни отстъпки на консерваторите, за да си осигури тяхното одобрение, което предизвика недоволство в собственото му ляво крило. Няколко депутати от редиците на Макрон гласуваха против законопроекта.
Правителството иска да използва законопроекта за по-строг контрол върху имиграцията и подобряване на интеграцията във френското общество. Още преди гласуването в парламента се появи информация в медиите, че няколко министри от лявото крило на правителството обмислят да подадат оставка.
За разлика от първоначално планирания закон гласуваният текст, подкрепян от крайната десница, ще въведе миграционни квоти и ще ограничи социалните помощи за мигрантите. Те ще трябва да са пребивавали законно във Франция 5 години или да са работили 30 месеца, за да имат право на определени социални помощи.
И като важна стъпка френският парламент реши да ограничи "jus solis" - принципа, че децата, родени във Франция, са французи. Вместо това тийнейджърите на родители от чуждестранен произход вече ще трябва изрично да искат гражданство, когато са на възраст между 16 и 18 години.
НАПРЕЖЕНИЕ ПО ОСТА СЕВЕР-ЮГ
Разединение по мигрантския въпрос се наблюдава не само във Франция, но и по цялата европейска ос север-юг. Дългогодишната борба в ЕС се води между южните гранични страни като Италия, Гърция, Малта, Кипър и Испания и северните страни като Германия, Дания и Нидерландия. Южните страни не искат да поемат сами разходите по приемането на мигранти и бежанци, много от които всъщност искат да пътуват пó на север; северните страни настояват мигрантите да останат в първата страна от ЕС, в която пристигнат.
Съветът на ЕС (правителствата на държавите) и Европарлламентът постигнаха споразумение за мащабна реформа, която има за цел да излезе от тази безизходица. Южните държави ще бъдат задължени да изградят на границите си приемни центрове, подобни на затвори, в които да се регистрират мигрантите и да се обработват молбите им за убежище. В замяна на това ще бъде улеснено депортирането на отхвърлените кандидати за убежище, а на държавите на първа линия ще бъде гарантирана помощ от останалата част на ЕС.
Страните, разположени по-навътре в континента, няма да бъдат принуждавани да приемат бежанците, преразпределени от юг, а ще могат да избират дали да приемат определена квота мигранти, или да плащат във фонд на ЕС, за да споделят тежестта. Обсъжда се "таксата" да бъде 20 000 евро за отказан мигрант.
"Постигнато е политическо споразумение по петте точки от новия Пакт на ЕС за миграцията и убежището", съобщи Испания, която ръководеше продължителните преговори в качеството си на председател на ЕС.
"Пътят ни дотук беше дълъг. Но успяхме. Европа най-накрая постига резултати в областта на миграцията", заяви заместник-председателят на Европейската комисия Маргаритис Схинас.
"Миграцията е общоевропейско предизвикателство. Днешното решение ще ни позволи да се справим с него заедно", добави председателката на ЕК Фон дер Лайен.
Споразумението все още трябва да бъде официално одобрено от Европейския съвет (държавните и правителствени ръководители) и от ЕП в пленарна зала, преди да влезе в законодатеството на блока. Преговарящите се стремяха да постигнат работещо споразумение, което да може да бъде прието преди края на мандата на настоящия Европарламент през юни 2024 г.
През последните години въпросът за миграцията придоби по-голяма политическа острота в Европа с възхода на националистическите антиимигрантски партии в няколко държави от ЕС, включително Италия, Швеция и Нидерландия.
Десетки благотворителни организации, които помагат на мигранти, сред които " Amnesty International", "Oxfam", "Caritas" и "Save the Children", разкритикуваха промените, като заявиха в отворено писмо, че пакетът ще създаде "жестока система", която е неприложима.
УНГАРИЯ Е ПРОТИВ
"Унгария отхвърля по най-категоричен начин споразумението, постигнато от страните от ЕС и законодателите, за преразглеждане на законите на блока за работа с търсещите убежище и мигрантите", заяви министърът на външните работи Петер Сиярто, цитиран от АФП и БТА.
"Ние отхвърляме този пакт за миграцията по възможно най-категоричен начин. Няма да пуснем никого против волята ни, никой от Брюксел или откъдето и да било другаде не може да ни казва кого да пуснем и категорично отказваме да бъдем наказвани за тази позиция", добави Сиярто.
