Зам.-генералният секретар на НАТО Мирча Джоана заяви, че в контекста на руското нашествие в Украйна алиансът вече не трябва да бъде ограничаван от предишните си ангажименти към Москва да не разполага сили в Източна Европа, предаде Франс прес, цитирана от БТА.
Основополагащият акт за отношенията между НАТО и Русия, подписан преди 25 години, предвижда мерки за "предотвратяване на всякаква концентрация на конвенционални сили", в това число в Източна и Централна Европа. Но с нападението срещу Украйна и с прекъсването на всякакъв диалог с алианса, самата Русия "направи невалидно съдържанието на Основополагащия акт", заяви Джоана в интервю за АФП, дадено във Вилнюс.
Руснаците "бяха поели там ангажимент да не атакуват съседите си, а именно това правят сега, както и да водят редовни консултации с НАТО, каквото не правят", уточни Джоана. Основополагащият акт "просто не функционира заради Русия", допълни той. По думите му вече нищо не ограничава алианса да укрепи източния си фланг.
През 2017 г. НАТО разположи многонационални тактически формирования в балтийските страни и Полша за възпиране на Русия, след което изпрати подкрепления след руското нашествие в Украйна в края на февруари. Балтийските държави искат по-голямо присъствие на НАТО и по-конкретно формирането на бригади на мястото на по-малобройните тактически формирования.
Министрите на отбраната на НАТО ще се съберат в средата на юни да обсъдят този въпрос, а ръководителите на алианса ще вземат решение на срещата на върха в Мадрид в края на същия месец.
Зам.министър: Батальонната група на НАТО ще остане у нас, докато има опасност
„Позицията е, че тези батальонни бойни групи (на НАТО) ще бъдат разположени в страните членки на източния фланг, докогато съществува опасност най вече опасност от Руската федерация, предвид това, което става в Украйна“, заяви военният зам.-министър Йордан Божилов по Би Ти Ви.
„Работим в направление тази бойна група (на НАТО) да бъде усилена. Преговаряме с Италия да поеме тъй наречената роля на рамкова държава, тоест да предостави ключово необходими способности, както и персонал. Бойната група ще бъде укрепена до към 1000-1500 военнослужещи, както са бойните групи във всички останали страни на източния фланг. Това е елемент на отбраната на НАТО и ние трябва да работим с други страни партньори да предоставят тази техника, която ни е необходима“, каза зам.-министърът на отбраната.
Божилов е категоричен, че решението на Народното събрание страната ни да не предоставя оръжие на Украйна се спазва стриктно. Зам.-министърът категорично отрече подозренията, че български самолети СУ-25 са предоставени на Украйна след ремонт в Беларус.
По думите му имаме един от най-големите заводи за ремонт на танкове и бронирана техника в Европа, където сега се ремонтират български танкове, така че можем да отговорим на искането на украинската страна.
От друга страна Божилов смята, че България трябва да се откаже от танковете Т-72, които са морално и технически остарели, както и от останалата руска военна техника, не само защото е остаряла, а и защото при сегашната геополитическа ситуация става невъзможно тя да се поддържа.
Засега България не планира да купува изтребители втора ръка, докато дойдат поръчаните F16 от САЩ. Засега се залага на удължаване на живота на съветските изтребители, за които вариантът е да бъдат ремонтирани в Полша.
Нидерландските изтребители F35, които участват в охраната на въздушното ни пространство, ще бъдат тук до края на месеца, каза Божилов.
„Със сигурност в НАТО се разработват различни планове как да се подпомогнат държавите на източния фланг, защото не сме само ние в тази ситуация с остаряла съветска техника. Всички страни от източния фланг ще бъдат подпомогнати“, каза зам.министърът на отбраната.