Медия без
политическа реклама

Руски знамена се развяват по улиците на Нигер

Западноафрикански лидери заплашиха страната с военни действия

02 Авг. 2023
Руски знамена на протеста в столицата на Нигер Ниамей в неделя.
БГНЕС
Руски знамена на протеста в столицата на Нигер Ниамей в неделя.

Откакто генерал Абдурахаман Чиани свали президента на Нигер с преврат на 26 юли, цветовете на руското знаме изведнъж заливат улиците на страната. Хиляди участват в протест в столицата Ниамей в неделя, като някои развяват руски знамена и дори атакуват френското посолство.

Сега изглежда това "движение" се разпространява в цялата страна. Нигерски бизнесмен, базиран на 800 км в централния град Зиндер, не пожела да назове името си пред Би Би Си от съображения за безопасност. "Аз съм проруски настроен и не харесвам Франция“, казва той. "От дете съм против Франция. Те експлоатираха всички богатства на моята страна като уран, петрол и злато. Най-бедните не могат да си позволят  да ядат три пъти на ден заради Франция." 

Нигер е домакин на френска военна база и е седмият по големина производител на уран в света. Горивото е жизненоважно за ядрената енергия, като една четвърт от него отива в Европа, особено в бившата колониална сила Франция.

Бизнесменът казва, че хиляди са участвали в митинга в Зиндер в понеделник в подкрепа на военното превземане. Той дори е помолил местен шивач да вземе платове в цветовете на руското знаме -  бяло, синьо и червено и да направи облекло за него, като отрече да е платено от проруски групи.

Нигер е дом на 24,4 милиона души, като двама от всеки пет живеят в крайна бедност, с по-малко от 2,15 долара на ден.

ПРЕДИСТОРИЯ

Президентът Мохамед Базум встъпва в длъжност през 2021 г. при първия демократичен и мирен преход на властта в Нигер от обявяването на независимостта на страната през 1960 г. Но неговото правителство става мишена за ислямистки бойци, свързани с групировката "Ислямска държава" и Ал Кайда, които бродят из части от пустинята Сахара и Сахел точно на юг.

Под натиска на ислямистите армиите в съседните Мали и Буркина Фасо, също бивши френски колонии със значителни френски интереси, завзеха властта през последните години, заявявайки, че това ще помогне в борбата срещу джихадистите. Подобно на Нигер, и двете страни преди това имат значителен брой френски войници, които им помагат, но тъй като ислямистките атаки продължават, антифренските настроения се повишиха в целия регион, като хората и в трите страни започнаха да обвиняват французите, че не правят достатъчно, за да ги спрат.

След като дойде на власт, хунтата в Мали приветства руската групировка "Вагнер". Те първо изтласкаха френските войски и след това настояха хилядите мироопазващи сили на ООН да напуснат страната.

Въпреки че ислямистките атаки продължиха в Мали, хунтата на Буркина Фасо също се сближи с Русия и изгони стотици френски сили.

В Нигер антифренските протести често са забранявани от администрацията на Базум.

Няколко обществени групи обаче започват да организират антифренски протести в средата на 2022 г., когато администрацията на  Базум одобрява предислоцирането на френските сили Barkhane в Нигер, след като им е наредено да напуснат Мали.

Ключово сред тях е движението M62, създадено през август 2022 г. от коалиция от активисти, общественици и профсъюзи. Те излизат с призиви срещу нарастващите разходи за живот, лошото управление и присъствието на френските сили. Протести на групата са забранени или насилствено потушени от властите в Нигер, като нейният лидер Абдулай Сейду бе осъден на девет месеца затвор през април 2023 г. за "нарушаване на обществения ред".

M62 изглежда се съживява след отстраняването на президента Базум. Членове на организацията бяха цитирани от държавната телевизия, мобилизирайки масови протести в подкрепа на хунтата, както и осъждайки санкциите на западноафриканските лидери заради преврата.

Не е ясно дали групата е свързана с хунтата, известна като Националния съвет за защита на родината (CNSP), или с Русия. 

Обратно в Зиндер, проруският бизнесмен, интервюиран от Би Би СИ, иска Москва да помогне на родината му. "Искам Русия да помогне със сигурност и храна. Русия може да достави технологии за подобряване на нашето селско стопанство", твърди той.

ЗАПЛАХА

Превратът в Нигер предизвика опасения, че западноафриканската страна може да ограничи износа на уран, което, от своя страна, би затруднило производството на ядрена енергия във Франция и извън нея, пише БГНЕС. Но засега диверсификацията на източниците и добре натрупаните запаси би трябвало да могат да смекчат евентуалните смущения в краткосрочен план, твърдят експертите.

Благодарение на дългогодишната си политика от времето на бившия президент Шарл дьо Гол, Франция добива около 70% от електроенергията си от ядрена енергия - повече от всяка друга държава. Освен това Франция е най-големият нетен износител на ядрена енергия в света, който получава повече от 3 милиарда евро годишно.

Но военният преврат в Нигер миналата седмица и непотвърдените данни, че западноафриканската страна възнамерява да спре доставките на уран за Франция, повдигнаха въпроси за ролята на отрасъла в бъдещето на Франция, съобщава „Франс24“.

Информацията накара някои опозиционни политици във Франция да поставят под въпрос ролята на ядрената енергетика в енергийния портфейл на страната, особено предвид многократните призиви на френския президент Еманюел Макрон за "енергийна независимост".

"Нигер снабдява Франция с уран, от който тя се нуждае за ядрените си електроцентрали... Напомням: ядрената енергия не допринася за енергийна независимост", заяви на 29 юли в X (бивш Twitter) Сандрин Русо, ляв политик от Зелените.

По данни на Агенцията за ядрена енергия (АЯЕ) към ОИСР, през последното десетилетие Нигер е поддържал пазарен дял между 4 и 6 % от световната търговия с уран. Но въпреки скромния си пазарен дял, в периода 2005-2020 г. Нигер доставя на Франция около 18% от своя уран.

Най-големите доставчици на Франция, Казахстан и Австралия, осигуряват, съответно, 20 и 19%, а доставките от Узбекистан през последните години се увеличават.

 

Последвайте ни и в google news бутон

Ключови думи:

Нигер, преврат