Правителствените ръководители на страните от Северно море се срещнаха в датския град Есбьорг в сряда, за да подпишат споразумение за сътрудничество в областта на развитието на офшорната вятърна енергия и екологичния водород. Целта им е до 2030 г. да бъдат постигнати най-малко 65 GW, а до 2050 г. – 150, съобщи базираното в Брюксел електронно издание EURACTIV.
В съвместна декларация страните от Северно море заявяват намерението си да се превърнат в „зелената електроцентрала на Европа“.
Постоянните ветрове, плитките води и близостта на Северно море до промишлени центрове, които са големи потребители на електроенергия, го правят идеално подходящо за инсталиране на офшорни вятърни паркове.
„Днешното споразумение на министрите на енергетиката е важен етап в трансграничното сътрудничество. То е основата за първите истински европейски електроцентрали, които произвеждат електроенергия и от възобновяеми енергийни източници“, обясни вицеканцлерът на Германия Роберт Хабек. „Заедно с нашите партньори можем да разширим офшорната вятърна енергия в региона на Северно море още по-бързо и по-ефективно и да използваме новия потенциал за зелен водород“, каза той, като добави, че това ще „намали още повече зависимостта ни от вноса на газ“.
Споразумението има за цел десетократно увеличаване на капацитета на офшорната вятърна енергия в региона, като общите инвестиции от частния сектор се очаква да достигнат 135 млрд. евро.
„Използването на вятъра и на Северно море има дълга традиция в нашите страни“, заяви германският канцлер Олаф Шолц, който е бивш кмет на Хамбург, център на корабоплаването в Северно море. Морските вятърни централи вече не разчитат на субсидии и стават „все по-евтини“, добави той, като заяви, че сега е „време за индустриализация“.
Възможността тези проекти да се изграждат без държавна подкрепа ги прави особено привлекателни за политиците. „Много съм щастлив, че някои от тези вятърни паркове вече се разработват без участието на публични средства“, подчерта Марк де Рюте, министър-председател на Нидерландия.
„Пишем европейска история!“ – написа в Туитър Брайън Вад Матисен, изследовател на възобновяемата енергия в датския университет Олборг. Той добави, че споразумението ще осигури енергия за повече от 200 милиона домакинства.
Зелен водород
Същевременно четирите държави искат да засилят сътрудничеството си в производството на зелен водород (от възобновяема електроенергия), като планират да разширят свързаната с това инфраструктура в региона. Зеленият водород е много желан от производителите на стомана, които искат да произвеждат въглеродно неутрална стомана. „Има истински бум в търсенето на зелен водород в промишлеността“, заявиха от министерството на икономиката и климата на Хабек във вторник (17 май).
Според политиците, вятърните паркове в Северно море трябва да играят основна роля в осигуряването на достатъчно количество водород.
„Като използваме богатите офшорни вятърни ресурси на Северно море, можем да проправим пътя и за водородната икономика. Офшорните вятърни електроцентрали често произвеждат повече електроенергия, отколкото е необходимо“, пишат комисарят по енергетиката Кадри Симсон и датският министър на енергетиката Дан Йоргенсен в статия за EURACTIV.
И в Балтийско море
Шведското правителство е дало разрешение за изграждането на нов голям ветропарк в южната част на Балтийско море край рифа Кригер, съобщи министърът на околната среда и климата Аника Страндхел, предаде БТА.
Той ще се намира на около 30 км южно от град Трелеборг в икономическата зона на Швеция, Дания и Германия. Капацитетът на вятърните турбини ще бъде около 2,3-2,8 теравата годишно, което е равно на годишното потребление на 500 000 шведски домакинства, заяви Страндхел.
Ветропаркът ще бъде изграден от компанията "Ватенфал" (Vattenfall), според която това ще бъде първата съвременна морска вятърна електростанция в Швеция. Новите турбини ще бъдат от последно поколение с височина от 280 м, а не досегашните 170 м.
