„Зеленият“ водород ще се превърне в „новия петрол“ – енергийният източник, който движи световната икономика. Държавите вече създават международни обединения, за да се подготвят за това бъдеще, коментират експерти пред "Форбс".
Чистият водород може да намали въглеродните емисии на сложни за декарбонизиране сектори като стоманодобива, химическата промишленост и корабоплаването. Въпреки че цените на технологиите и чистата енергия намаляват, те трябва да се понижат още повече, за да може тази енергийна трансформация да бъде завършена.
„Трябва да намалим емисиите и да осигурим чиста енергия, което ще изисква нови инвестиции в технологиите и производството на зелен водород. Ако ви трябва чиста енергия, тогава зеленият водород е важна част от този преход. Притокът на средства ще създаде нови работни места, технологии и пазари, което ще окаже огромно влияние върху цялата верига на стойността. И ще харчим по-малко пари за традиционните горива на въглеродна основа“, казва Фредрик Моуил, главен изпълнителен директор на Hystar.
Според MarketsandMarkets
пазарът на зелен водород ще се разрасне
от около 1 млрд. долара днес до 30 млрд. долара през 2030 г. Ниските цени на енергията от възобновяеми източници и напредъкът в електролизата ще стимулират растежа.
Но липсата на инфраструктура за транспортиране и съхранение представлява бариера. Ето защо държавите и компаниите сформират партньорства, за да реализират икономии от мащаба.
Предимствата на водорода са, че той е в изобилие, възобновяем е и не замърсява околната среда. Но производството, транспортирането и съхранението му са скъпи. Днес почти целият водород, наричан още „сив водород“, се произвежда от химични реакции на въглища и природен газ и това не допринася за ограничаване на емисиите на CO2. Целта е да се създаде водород от източници с ниски въглеродни емисии, или „зелен водород“.
Например Обединените арабски емирства си поставят за цел до 2030 г. да постигнат 25% дял на нисковъглеродния водород на световния пазар. Те обединяват сили с Германия, за да разширят портфолиото си. Япония обяви инвестиция в размер на 100 млн. долара за преобразуване на централи, работещи с изкопаеми горива, в централи на амоняк и водород. Южна Корея е заделила 40 млрд. долара за разширяване на водородната си инфраструктура до 2040 г. - от инструменти до горивни клетки и зарядни станции.
Зелени партньорства
Слънчевите панели могат да генерират излишък от енергия - енергия, съхранявана в батерия и използвана в електролизер за получаване на чист водород и производство на електричество. Електролизерът създава ток за разделяне на водата на водород и кислород.
За тази цел норвежкият енергиен конгломерат Equinor работи с Hystar, за да тества електролизери, свързани с офшорната вятърна енергия. Plug Power и Fortescue Future Industries си партнират в изграждането на гигафабрика в Куинсланд, Австралия, която да произвежда тези устройства. Европейски и азиатски компании внедряват електролизера на Enapter.
Тежките индустрии
Стоманодобивът и корабоплаването са сред най-сложните сектори за декарбонизация. На сцената излиза зеленият амоняк, междинна стъпка за промишлените потребители - гориво, което традиционните двигатели или горивни клетки могат да използват.
DNV GL прогнозира, че широкото разпространение на амонячното гориво ще започне през 2037 г. - очаква се до 2050 г. то да съставлява 25% от горивния микс в морския транспорт (корабоплаването е отговорно за 13% от всички емисии на CO2, свързани с транспорта). Samsung Heavy Industries, Lloyd's Register и MAN Energy Solutions вече разработват кораб на амонячно гориво.
Стоманодобивът също е труден за декарбонизиране - индустрия за 1 трилион долара, която допринася за около 7% от световните емисии на парникови газове. Германската Uniper се фокусира върху производството на водород от екологични източници и разработва проекти за преобразуване на зеления амоняк обратно във водород., а Salzgitter, крупен производител на стомана се готви за употреба на екологичен водород.
Да предположим, че зеленият водород достигне своя потенциал: Производителите биха могли да намалят производствените си разходи и емисиите - печеливша ситуация в конкурентната световна икономика. Това е силата, която стои зад много международни партньорства, както и причината, поради която зеленият водород може да се превърне в енергийния крал на века.