В отсъствието на ключови политически лидери и със спорове още на откриващата пленарна сесия - така днес в Баку започна годишната среща на върха на ООН за климата COP29, едно от най-значимите събития в областта на глобалната екология. Американският президент Джо Байдън, китайският лидер Си Дзинпин, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и френският президент Еманюел Макрон са част от световните лидери, които няма да участват във форума.
Конференциите имат за цел да обсъдят и разработят стратегии за борба с изменението на климата, включително мерки за намаляване на емисиите на въглероден диоксид и адаптиране към изменението на климата. На COP29 има специален фокус върху финансирането на екологични проекти, включително преизчисляване на текущия бюджет за помощ за развиващите се страни, както и финализиране на компенсационен фонд за подкрепа на най-уязвимите държави.
Още първото пленарно заседание днес обаче се сблъска със спорове между страните и бе прекъснато за преговори по предложения дневен ред. В него са включени въпроси, по които няма съгласие. Един от тези спорни въпроси е механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) - нещо като въглеродно мито, обсъждано от доста време. Миналата година темата не влезе в дневния ред.
Въпреки че пленарната сесия трябваше да бъде подновена днес следобед, връщането на делегатите се отлагаше многократно.
Ключовите задачи в Баку са:
1. Одобрение на нова финансова стратегия, която ще замени съществуващата подкрепа от 100 милиарда долара годишно и ще осигури по-амбициозно финансиране за климата, оценявано на стотици милиарди долари.
2. Окончателно споразумение относно механизма на Фонда за загуби и щети за подпомагане на най-засегнатите страни.
3. Преглед на националните ангажименти за намаляване на емисиите (NDC) за ускоряване на прехода към възобновяема енергия и адаптирането към изменението на климата.
4. Обсъждане на стратегиите за постепенно премахване на изкопаемите горива, инициирани на предишни срещи.
5. Намиране на пътища за устойчиво развитие и повишаване устойчивостта на климата.
Тези инициативи ще помогнат за укрепване на глобалната климатична политика и ще се подготвят за COP30 в Бразилия.
Урсула фон дер Лайен и вътрешноевропейските предизвикателства
Председателят на ЕК има да решава редица вътрешни предизвикателства, които изискват незабавно внимание и лидерство. На първо място, това е криза в европейския енергиен сектор, причинена от необходимостта от ускоряване на прехода към възобновяеми енергийни източници и борба с последиците от последните геополитически катаклизми, коментират международните издания. Страните от ЕС са изправени пред висока инфлация и трудности при осигуряването на устойчиви енергийни доставки, особено след санкциите срещу Русия и намаления внос на руски енергийни ресурси. Европа си има проблеми и със Зелената сделка, тъй като политическият натиск от страна на националните правителства нараства.
Еманюел Макрон: Геополитика и дипломатически предизвикателства
Френският президент Еманюел Макрон пропуска COP29, цитирайки дипломатическо напрежение с Азербайджан. Франция подкрепя арменската страна в конфликта в Нагорни Карабах, който обтяга отношенията с Азербайджан. Последствията от конфликта включват хуманитарни кризи, бежанци и напрежение между държавите, което прави дипломатическото присъствие на азербайджанска земя политически неудобно за Франция.
Заслужава да се отбележи също, че Франция е изправена пред вътрешни социални протести, причинени от икономическа нестабилност и реформи, които предизвикаха масови протести в цялата страна. Участието в COP29 в такава ситуация рискува да намали популярността на Макрон сред френското население, което го принуждава да се съсредоточи върху вътрешни проблеми.
Нидерландия: Вътрешна криза и фокус върху сигурността
Нидерландският министър-председател Дик Шоф беше принуден да пропусне COP29, като се позова на бунтове в Амстердам. Протестите, подхранвани от насилие на фона на израелско-палестинския конфликт, засилиха политическото напрежение в страната. Нидерландия, известна със силната си подкрепа за инициативите за изменение на климата, трябваше да се съсредоточи върху поддържането на вътрешния ред и сигурност.
Протестите в Амстердам отразяват растящите политически разделения и предизвикателствата, породени от мултикултурното общество и неговия отговор на международните конфликти. В тези условия правителството на страната предпочете да остави на министър-председателя да координира действията за стабилизиране на ситуацията. На COP29 Нидерландия ще бъде представена от министър на климата, което ще позволи на страната да остане включена в дискусиите въпреки отсъствието на лидер.
Папуа Нова Гвинея: Протест и несправедливост
Премиерът на Папуа Нова Гвинея Джеймс Марапе се оттегли от COP29 в знак на протест срещу недостатъчната помощ за малките островни държави. Папуа Нова Гвинея и други тихоокеански нации са особено уязвими от въздействието на изменението на климата, като покачване на морското равнище, което води до ерозия на бреговете и загуба на местообитания.
Позицията на Папуа Нова Гвинея отразява по-широко недоволство от малките държави, които смятат, че техните нужди не се вземат достатъчно предвид в международните преговори за климата. Липсата на значим напредък в установяването на механизъм за компенсация и подкрепа подкопава доверието в глобалния процес на изменение на климата и увеличава разделенията между развитите и развиващите се страни.
Отказът на редица лидери да присъстват на COP29 подчертава трудните вътрешни и международни обстоятелства, пред които са изправени страните. Независимо от причините, всеки от тези провали сочи необходимостта от ново ниво на ангажираност и по-големи усилия в международната политика в областта на климата.
