Индия започна да изследва повърхността на Луната, ден след като стана първата страна, която приземи апарат близо неизследвания южен полюс на Луната.
Луноходът "Прагян" ("Мъдрост" на санскрит) излезе от спускаемия апарат часове след като последният етап от амбициозната, но евтина космическа програма на Индия предизвика огромни празненства в цялата страна, предаде АФП, цитирана от БГНЕС.
"Роувърът слезе от спускаемия апарат и Индия се разходи на Луната!" - написа Индийската организация за космически изследвания (ISRO) в X. Шестколесният, задвижван от слънчева енергия марсоход ще обикаля сравнително некартографирания регион и ще предава снимки и научни данни през двуседмичния си живот.
ISRO публикува снимка на Луната, която космическият апарат 'Чандраян-3" направи на 23 август по време на спускането си към повърхността. На кадъра се вижда сравнително равен участък от лунната повърхност на южния полюс.
Индия стана вчера първата държава, която изпрати свой космически апарат до Южния полюс на Луната. Руският президент Владимир Путин поздрави индийските си колеги за това събитие. Руският космически кораб "Луна-25" също трябваше да кацне там, но се разби в 42-километровия кратер Понтекулант G.
Политиците организираха хиндуистки молитвени ритуали, за да пожелаят успех на мисията, а учениците проследиха последните моменти от спускането ѝ от предавания на живо в класните стаи.
Министър-председателят Нарендра Моди заяви, че успешното кацане на Луната - досега постигнато само от САЩ, Русия и Китай - е триумф за "цялото човечество".
Илон Мъск, чиято фирма SpaceX е лидер в търговските изстрелвания в космоса, приветства кацането като "супер яко".
Индийската мисия се нуждаеше от много повече време, за да достигне Луната, отколкото мисиите "Аполо" през 60-те и 70-те години на миналия век, които пристигаха за няколко дни.
Разходите за "Чандраян-3" възлизат на 74,6 млн. долара - далеч по-ниски от тези за много мисии на други държави и са доказателство за пестеливото космическо инженерство на Индия.
Експертите твърдят, че Индия може да поддържа ниски разходи чрез копиране и адаптиране на съществуващи технологии и благодарение на изобилието от висококвалифицирани инженери, които получават малка част от заплатите на чуждестранните си колеги.
През 2014 г. Индия стана първата азиатска страна, която изведе апарат в орбита около Марс, а през септември планира да изпрати сонда към Слънцето.
ISRO планира да изстреля тридневна мисия с екипаж в орбитата на Земята до следващата година.
Освен това планира съвместна мисия с Япония за изпращане на друга сонда до Луната до 2025 г. и орбитална мисия до Венера през следващите две години.