Българите се страхуват от противопоставянето между НАТО и Русия, което подхранва желанието им страната ни да бъде неутрална по отношение на войната в Украйна, както и да поддържа „политика на снишаване“ спрямо инициативите на североатлантическия пакт. Сънародниците ни не познават добре двустранните отношения с Русия, макар да смятат, че са добре информирани. Темата за Украйна силно поляризира обществото. Зад воюващата страна застават предимно младите, образованите, живеещите в големите градове и тези с високи доходи, както и десните избиратели. Русия получава подкрепата на по-възрастните и необразованите, живеещите в малките населени места, гласуващи за БСП и „Възраждане“, както и донякъде за ИТН и ДПС.
Такива са някои от основните изводи на обширно социологическо изследване на агенция ЕСТАТ, посветено на войната в Украйна и познаването на историческите факти в отношенията между България и Русия. Проучването е национално, представително, проведено е в периода от 16 април до 28 април 2022 г. по метода интервю лице в лице.
ПРЕТЕНЦИИ БЕЗ ПОКРИТИЕ
Почти 59% от анкетираните твърдят, че са по-скоро или напълно запознати с историята на двустранните отношения с Русия за последните 150 години. Познанията им идват основно от учебниците преди 1989 г. (55.9%), българските медии (44.1%) и историческата литература (41.5%) и филми (34.1%). По отношение на събитията в Украйна отново водещи източници са българските медии (87%), но второто място заемат социалните мрежи (45%). Въпреки големия интерес към темата, близо половината българи смятат, че информацията, която получават, е напълно или частично необективна.
Оказва се обаче, че претенциите за информираност кънтят на кухо. Цели 61.1 на сто не са наясно, че Русия е отказала да подкрепи Съединението на Княжество България и Източна Румелия, което е възприемано като един от най-смелите и дръзки актове в българската история. Едва 21% знаят, че Русия е обявявала война на България. 41.5 на сто убедено твърдят, че такова нещо не се е случвало. Цели 38% не знаят какво да отговорят.
Изумително е, че съветската военна окупация между 1944 г. и 1946 г. се разглежда положително от 40 на сто от анкетираните. Едва 23% споделят мнението, че влиянието, което оказва, е по-скоро или изцяло отрицателно. Цели 37% нямат мнение по въпроса.
Хората не са особено наясно и как да гледат на настоящите събития. Например около една трета смятат, че Украйна е разработвала ядрено оръжие, че избиването на украински цивилни е инсинуация на украинските тайни служби, както и че управляващият режим в Киев е фашистки. По всяко едно от тези твърдения над 40 на сто не могат да преценят какво да кажат.
СТРАТЕГИЯ НА МИМИКРИЯТА
Въпросът за естеството на руската политика спрямо България силно поляризира общественото мнение. 42% смятат, че тя е користна, докато на обратното мнение са 35 на сто. И тук прави впечатление колко значим (23%) е делът на анкетираните, които не знаят какво да кажат по темата.
По отношение на руско-украинския конфликт страната на Русия заемат 24% от анкетираните, а Украйна получава подкрепата на 32 на сто. Най-голямата група (41%) обаче не заема страната нито на Москва, нито на Киев.
Това се отразява в мнението на българите за позицията на страната ни в конфликта. Цели 68% настояват да бъдем неутрални. 21 на сто искат да подкрепим Украйна, а само 7.5% - Русия. Същото проличава и по отношение на линията на поведение, която България да следва като член на НАТО. 62% смятат, че трябва да се придържаме към „политика на снишаване“ и въздържане от активност.
Тази стратегия е завладяла трайно българското общество и доминира почти всички негови групи и прослойки, отбелязват социолозите. „Снишаването“ допада особено на жените, хората над 50-годишна възраст, с по-ниско образование, и избирателите на БСП, „Възраждане“, ИТН и ДПС. Дори сред симпатизиращите на Украйна цели 41% предпочитат да не бъдем активен и лоялен член на НАТО.
СТРАХ ОТ ВОЙНАТА
Три четвърти от българите се страхуват в една или друга степен от световна война вследствие на конфликт между НАТО и Русия. Повечето очакват при такъв сценарий да се стигне почти неизбежно до употреба на ядрено оръжие. Рискът от окупация или бомбардировки на страната се възприема като по-слаб.
Едва 7 на сто от българите са готови да бранят страната си в случай на чужда агресия. Други 8% биха се заели с хуманитарни и спасителни дейности. Останалите заявяват, че ще се постараят да си живеят както досега, ще потърсят безопасно място за укриване в страната или ще заминат за чужбина. Най-много потенциални доброволци за войници има сред мъжете до 50 години в малките градове, сред избирателите на ПП и негласуващите, но в нито една група делът им не надхвърля 10 на сто. Към безопасен живот в чужбина ще се стремят най-вече богатите, столичаните, младите и електората на ДПС и ИТН.
50% очакват НАТО да защити страната ни, ако бъде атакувана. В същото време, само 41 на сто биха гласували в подкрепа на членството в пакта при евентуален референдум по въпроса. Против биха били 33 на сто. Горе-долу същото е разпределението на хората, които одобряват или отхвърлят участието ни в НАТО.
ПОМОЩ НА ДУМИ
38% от анкетираните гледат със състрадание на украинските бежанци у нас – най-вече жените, хората до 30 години, висшистите и столичаните, и десните избиратели. Двойно по-малко не ги харесват. Притеснителното е друго – близо 44 на сто заявяват, че изпитват безразличие или нямат отношение.
Освен това, оказва се, че огромното мнозинство (74%) не са помагали и нямат намерение да помагат на бежанците. Други 19% също не са направили нищо, но имат намерение да предприемат нещо. Само 7 на сто – около 400 хиляди души, твърдят, че са помагали по един или друг начин.
