Покрай ко-вируса се актуализират някои немного приятни думички - тези в заглавието са английски, но вече са понавлезли в българския, особено боксовите термини "нокдаун" и "нокаут", които нямат еквивалент на български и всеки, който е гледал малко бокс, ги знае.
Нокдаун е положение, в което си съборен на ринга, но успееш да се изправиш в рамките на 10 сек. и да дадеш признаци на адекватно присъствие, след което можеш да продължиш битката. Локдаун пък е "заключване" - с този термин в англоезичните общества обозначават сегашното състояние, при което на барове, ресторанти, увеселителни и спортни заведения е ударен ключ и хората си стоят вкъщи.
Покрай локдауна, предизвикан от ко-вируса, голяма част от бизнеса по света е във фактически нокдаун (съборен на земята), който заплашва да премине в нокаут (да не се изправи и да излезе от играта).
Разбира се, предприемчивите ще се ориентират бързо и дори може да припомнят старата данна, че на китайски йероглифът за криза бил същият като йероглифа възможност. Това не гарантирам, че е вярно, защото не знам китайски, а последните 12-13 години все забравям да питам някой китаист дали е така. Но по време на последната световна и финансова криза (2007-2008) това упорито се говореше по медиите - че на китайски "криза = възможност".
Независимо дали е точно така, китайците в сегашната криза показаха изключителен рефлекс и жизненост -
първи откриха и първи закриха вируса,
а сега почти единствени те работят с пълен или почти пълен капацитет.
Китайците, оказва се, посрещнали много по-адекватно вируса и в самата Италия, една от най-драматично засегнатите държави в света. В "Дневник"/"Ройтерс" четем, че в тосканския град Прато китайците, които са 1/4 от населението, били образец за подражание, карантинирали се 3 седмици преди това да направят италианските власти и в тяхната общност нямало нито един болен.
Също тъй добре се ориентират в обстановката и китайските бизнеси в Италия, но това пък си е тяхна работа.
Преди година по същото време Италия стана първата страна от Г-7, която се присъедини към глобалната китайска инициатива "Един пояс, един път" - мащабен китайски проект за инфраструктурата и енергетиката на Евразия. В Италия много мостове и виадукти са строени от мафията и по CNN доскоро всеки ден вървяха едни кратки материали за тези мостове - много от тях са в плачевно състояние. Но нямам представа дали тези обекти са част от плановете на "Един пояс, един път".
В нашата родина за щастие не строи мафията и подобни опасности не ни застрашават, а и вирусът засега не е чак толкова свиреп като в други държави. Дали сме постигнали чудеса от дисциплина или още не ни е ударило - кой знае?... Аз вярвам само на Бойко Борисов - той първоначално прогнозира, че пикът на болестта ще е през септември, после премести термина и септември стана Великден: "След 2-3 седмици може да сме в ада", предупреди премиерът оня ден. Но аз някак се изпълвам с оптимизъм, само като си видя минпредседателя, дето изглежда и вирус не го лови, макар да е с рисково поведение и мултиконтактен. И на актьорския му талант не се е отразила кризата, и въобще на присъствието на духа - да е жив и здрав.
Доколкото съм склонен винаги да очаквам неочакваното, ако утре внезапно му хрумне да закрие вируса и да отключи на своя глава българската икономика - ще се учудя, но не прекомерно. Това би било опит за своеобразен изненадващ ипон (нещо като нокаут - чиста победа в джудото и каратето).
По-вероятно е обаче да си останем затворени, надявайки се да е за добро, като през това време много народ и много бизнеси неминуемо ще го докарат до локаут (затваряне на предприятие и масово уволнение).
