Механизмът за разследване на главния прокурор и на председателите на върховните съдилища няма да е ефективен за прокуратурата и е проблемен за независимостта на съда, прие Венецианската комисия - органът на конституционните експерти на Съвета на Европа, в становището си по законопроекта на правосъдния министър Данаил Кирилов, съобщиха от там. Експертите критикуват и предвидената процедура за разследване на главния прокурор, която според Кирилов, най-сетне ще премахне недосегаемостта на началника на държавното обвинение. Според Венецианската комисия това няма как да се случи.
Позволението за разследване и отстраняването на двамата върховни съдии от Висшия съдебен съвет, в който съдиите са в нетно малцинство, противоречи на европейските стандарти и не се изисква от текста или логиката на българската конституция, обясняват от Венецианската комисия и призовават властите да се откажат от тази идия. Експертите припомнят на Кирилов, че това не се изисква и от Европейския съд за правата на човека.
Кирилов представи спорните си идеи за законови промени през юни. Към настояването на Съда в Страсбург и Европейската комисия за ефективен механизъм за разследване на главния прокурор, той приши и председателите на двете върховни съдилища. Нещо, което никога не е посочвано като порок в законодателството за разлика от безконтролността на първия обвинител.
Според законопроекта разследванията срещу тримата големи за извършено умишлено престъпление могат да започнат по предложение на трима членове на съответната колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) или на министъра на правосъдието. Разрешение ще дава Пленумът на ВСС с минимум 17 гласа "за". Разследването ще бъде водено от Специализираната прокуратура или от Софийската градска прокуратура. При даване на разрешение за започване на дело, ВСС постановява и временно отстраняване от длъжност на тримата големи. Срокът за това не може да надвишава година и половина при тежки престъпления и 8 месеца в останалите случаи. Решението на Пленума може да бъде обжалвано пред 5-членен състав на Върховния административен съд.
Според Венецианската комисия предложеният механизъм може да не успее да постигне целите си. За това ще са нужни институционални промени, нови правила и развитие на политическата култура, се казва още в становището. Експертите предлагат няколко начина да се направи този механизъм по-ефективен. Например да бъде разписано, че главният прокурор трябва да се въздържа от даване на инструкции в такива случаи, да бъдат дадени правомощия и на членове на ВСС от Съдийската колегия да внасят предложение за разследване, да бъде намален кворумът за отстраняване на главния прокурор, както и да бъде въведен съдебен контрол върху постановленията за отказ да се образува наказателно разследване. Друго предложение на комисията е да има "независим прокурор", който да се занимава с тези казуси.
Проблемът главният прокурор да не може да бъде обект на независимо разследване на престъпление, беше идентифициран през ноември 2009 г. от Европейския съд на правата на човека в решението по делото "Колеви срещу България".
Макар че процедурата за главния прокурор да изглежда разумно решение на теория, то може да не се получи на практика заради позицията му в държавното обвинение и важното му влияние във Висшия съдебен съвет, смятат експертите. И обясняват, че решението на съдебния съвет за разследване и отстраняване на главния прокурор би трябвало да се основава по същество на информацията, получена от следователи и прокурори, които са подчинени на главния прокурор. Освен това ще бъде трудно да се намерят трима членове на Прокурорската колегия на ВСС, които да внесат предложението, както и 17 членове от пленума, които да гласуват за него.
Венецианската комисия подчертава, че проблемът с недосегаемостта на главния прокурор не може да бъде решен с едно единствено изменение. Той изисква комбинация от институционални промени, нови процедури и еволюция на професионалния манталитет и политическата култура. Пълният текст на позицията на експертите ще бъда огласен в понеделник на сайта на комисията.
