На фона на претоварените болници пациенти и лекари продължават да сигнализират за проблеми с новите COVID зони. Част от тях съществуват само на хартия, въпреки че са обявени публично. Други изискват от хората да си плащат изследвания, трети нямат достатъчно специалисти, четвърти имат твърде кратко работно време и т.н.
COVID зоните са новост в третата вълна на пандемията. В тях пациентите могат да получат клинични прегледи, лабораторни изследвания, рентгенови снимки, както и да им бъдат предписани безплатни лекарства за домашно лечение. Идеята беше към тях да се насочват пациентите в по-леко състояние, които не се нуждаят от хоспитализация, но все пак трябва да минат определени изследвания.
Днес от МЗ за първи път дадоха по-детайлни данни за работата им - оказва се, че в страната вече са разкрити 120 COVID-зони, 95 от които са провели изследвания за COVID-19 с бързи антигенни тестове. Те са направили общо 10 190 тестове, от които 3 111 - положителни. "За здравноосигурените пациенти с доказана коронавирусна инфекция, преминали през COVID-зоните, НЗОК заплаща лекарства за домашно лечение. Издадената рецепта може да бъде изпълнена във всяка аптека на територията на страната, работеща със здравната каса", посочват от здравното министерство.
"Ползите са, че така няма да се смесват потоците с другите пациенти. Ще спомогне да намалим натиска върху болниците“, обясняваше в началото здравният министър Стойчо Кацаров. Сега обаче той неглижира сигналите за проблеми с обяснението, че това е само допълнение на съществуващата система. "Тези зони не заместват системата на здравеопазване. Т.е., ако имаме дори само една ковид зона, да работи само един час тази ковид зона, това е плюс системата, която така или иначе е функционирала до този момент", коментира вчера сутринта пред БНТ министърът.
Зони фантоми
В края на миналата седмица "Сега" се натъкна на COVID зона, която съществува само на хартия. Медицински център "Полимед" в столицата например фигурира в списъка на въпросните зони, но при позвъняване с молба за коментар за работата на центъра оттам признаха, че нямат COVID зона. Въпросът: "Защо?", остана без отговор.
За подобен проблем сигнализира през уикенда и зрител на Би Ти Ви. "Списъкът на сайта е тотално недостоверен. От три, които са ми в близката околност, и трите се оказаха, че нямат такава зона", сподели Красимир Крумов, който след 10 дни температура решава да отиде в такъв център. Успява обаче едва от четвъртия опит. "Много интересни въпроси задаваха. Защо съм там? Как съм научил за тях? Аз не съм техен контингент и кой ме е препратил", разказа той. В COVID зоната му правят преглед и снимка, но когато разбират, че има и сърдечно заболяване, го препращат към две болници. Избира по-близката - която е частна. Там също го преглеждат, но срещу 191 лева. "Идеята е супер, изпълнението е отвратително. По-лошо от несвършената работа е наполовина свършената работа", смята Крумов.
"Добър замисъл, лошо изпълнение"
Добър замисъл, но твърде лошо изпълнение, казват и много лекари. "COVID зоните не работят. И ние, общопрактикуващите лекари, правим това, което сме правили и досега - диагностицираме, лекуваме хората си. Там, където аз работя, моят кабинет си е и COVID зона - преглеждам, диагностицирам и лекувам", коментира пред БНР доц. д-р Любомир Киров, председател на сдружението на общопрактикуващите лекари. Според него местата, които работят ефективно, са изключения. "Да не говорим за назначаване на изследвания, за рентгенови снимки, за предписване на терапия по електронен път - това не се случва", коментира той.
"Тези COVID зони не могат да изпълнят работата, за която са създадени. Трябва да има персонал, да разполагат с рентген, с лаборатория, тестове и лекари. Мои пациенти, които са потърсили помощ в COVID зони, ми казват, че не са получили такава. Пак работата ще трябва да я свършим ние, личните лекари. Аз не съм усетил облекчение от съществуването на COVID зоните", заяви пред БНР и д-р Валентин Янев.
На пълни обороти
Проверка на "Сега" показа шарена картина у нас. Зоните, с която успяхме да се свържем в столицата, заявиха, че работят на пълен капацитет и издават електронни рецепти за безплатни лекарства. "Работим активно. Ние сме най-силната COVID зона в София. На ден изследваме по около 100 човека, 35% от които се оказват положителни. Имам два рентгена, отделен вход за пациенти с коронавирус", коментира д-р Васил Василев, управител на XII ДКЦ в Люлин.
"В изнесена зона сме, няма смесване на потоците. На ден преглеждаме между 30 и 50 пациенти", свидетелства и д-р Лили Иванова, управител на XXII ДКЦ в столицата. По думите й проблем срещат единствено с изписването на антитромбоцитни средства, защото по принцип те се изписват от кардиолог, а в зоната нямат такъв.
"Не можем да си вдигнем главата от работа. Ние сме единствената COVID зона в Габрово. Натоварването е огромно. Но не сме върнали никого. Хората са нервни, има страх у персонала", обрисуваха картината и от ДКЦ I в Габрово. Оттам признават, че изписват безплатни лекарства доста рядко, понеже "не остава време".
"Хората са много, не можем да обхванем всички. Имаме работно време от 8 до 16 ч., приемаме с часове, имаме все пак определен капацитет", казват и от ДКЦ I в Добрич, откъдето също срещат трудности с намирането на специалисти и персонал за зоната.
Омбудсманът: И при личните лекари трябва да има безплатни лекарства
Преди седмица омбудсманът сезира здравния министър, тъй като разкритите тогава зони - около 80 не осигуряват равномерно и достатъчно покритие на цялата страна. Диана Ковачева обърна внимание и на проблемите с изписването на безплатните лекарства от COVID зоните, при които липсва гъвкав механизъм. "Ако вие получите една такава безплатна рецепта, трябва да отидете в една аптека, където тя да ви бъде изпълнена наведнъж. Ако някое от лекарствата го няма, просто губите правото си на безплатното лекарство, не можете да отидете в друга аптека и да си го набавите. Смятам, че няма никаква пречка и трябва да бъде преосмислено, самите лични лекари да издават такива безплатни рецепти", коментира тя, допълвайки, че трябва да бъде преразгледан списъкът на лекарствените продукти за домашно лечение, както и нивото им на заплащане от здравната каса. Ковачева свидетелства и че е получила "изключително формален отговор" от МЗ, който не е отговорил на нито един от поставените от нея въпроси.
